— Начинания ли? Какви начинания?
— Ами, например, преди да дойда те са били най-обикновени канибали. Също така, отношението им към пленниците преди да бъдат убити не се е отличавало с кой знае какъв финес. Ей такива дреболии, които всъщност са много важни. Ако бъдат направени както трябва, придават шик — нали разбирате за какво говоря? Имах такъв невероятно богат избор от обичаи, суеверия, табута — от толкова различни култури и региони — и всичко това тук, в ръцете ми. — Той разтвори пръсти. — Всеки човек, дори получовекът, горещият — е същество привързано към ритуала, а аз познавам толкова интересни ритуали. Така че използвах тези познания и сега заемам пост, свързан с огромни почести и уважение.
— И защо ни разказвате всичко това? — попитах.
— Скучничко ни беше напоследък — оплака се той — и туземците започнаха да стават неспокойни. Това ме накара да мисля, че е дошло време за поредната церемония. Говорих с Прокруст, бойния вожд и му предложих да ни залови нови пленници. Струва ми се на страница 577 от съкратеното издание на „Златният клон“ се казва така: „Толалаките, прочутите ловци на глави от Централен Целебес, пият кръвта и ядат мозъка на своите жертви, защото вярват, че така ще станат по-храбри. Италоните от Филипинските острови пият кръвта на убитите си врагове и ядат част от тила и червата им сурови за да подхранват храбростта си.“ Е добре, тук разполагаме с езика на поет, кръвта на двама много изтъкнати войни, мозъка на един наистина прочут учен, черния дроб на ревностен политик и загадъчно-оцветената плът на вегианец — и всичко това събрано в тази стая. Бих казал, наистина безценен товар.
— Мисля, че бяхте пределно прям и откровен — похвалих го аз. — Ами жените?
— О, за тях сме организирали продължителен разплодителен период, увенчан накрая със също така продължително жертвоприношение.
— Разбирам.
— …всичко това в случай, че не ви позволим да си продължите по пътя без да ви докоснем с пръст.
— Аха?
— Да. Прокруст обича да предоставя на пленниците възможност да премерят сили с предварително определен стандарт, да бъдат изпитани и евентуално да изкупят вината си. В този смисъл той е искрено вярващ християнин.
— И верен на името си, предполагам8?
В това време към нас се приближи Хасан и втренчи поглед в Мораби.
— О, добре, много добре — кимаше Мораби. — Наистина съжалявам, че няма да останете дълго тук. Имате дори чувство за хумор. Повечето коритяни са лишени от този прекрасен дар на боговете. Току виж съм започнал да ви харесвам…
— Не се притеснявайте. По-добре ми разкажете за изкуплението.
— Да. Ние сме пазители на Мъртвецът. Той е най-интересното ми творение. Уверен съм, че eдин от двама ви ще има възможност да го оцени по време на кратката среща, която му предстои. — Той премести поглед от Хасан към мен и обратно.
— Чух за него — рекох. — Но разкажете по-подробно.
— Тази вечер ще бъдете призовани да изберете най-достойния сред вас, който да си премери силите с него.
— Що за стока е той?
— Вампир.
— Глупости. Какъв е в действителност?
— Той е истински вампир. Ще видите.
— Добре, щом настоявате. Той е вампир и един от нас трябва да се бие с него. Как?
— Кеч-ес-кеч-кан, с голи ръце — а той е много труден за хващане. Застава на място и чака. Освен това е гладен и жаден, бедният.
— И ако бъде победен, ще освободите ли пленниците?
— Такова е правилото, написано от мен още преди шестнадесет или седемнадесет години. Разбира се, досега не сме имали подобен случай…
— Разбирам. Опитвате се да ми кажете, че е много силен.
— По-скоро непобедим. И това е най-забавното. В противен случай каква церемония щеше да се получи? Обикновено предсказвам как ще протече битката още преди да е започнала. После моите хора се подреждат за да зяпат. Предначертаният изход само укрепва вярата им в съдбата и моите тесни връзки с механизмите, които я движат.
Хасан погледна към мен.
— Какво означава това, Караги?
— Че всичко е предрешено — рекох му аз.
— Напротив — възрази Мораби, — не е. А и не трябва да бъде. Има една стара поговорка, още от времето преди войната, свързана с един античен спорт, която гласи: Никога не залагай срещу проклетите янки, или ще загубиш. Мъртвецът е непобедим защото по рождение притежава изключителни способности, върху усъвършенстването на които поработих и аз. Вечерял е с толкова много герои, че силата му е като аритметичен сбор от техните сили. Знае го всеки, който е чел Фрейзър.
Той се прозя и прикри устата си с пернатия жезъл.
— Ще отскоча за малко до района на скарата да проверя как върви посипването на жарта със свещени клони. Гледайте до довечера да сте готови с избраника. Приятен ден.
8
според легендата Прокруст бил разбойник, който подлагал отвлечените пътници на жестоки изтезания — бел.прев.