Въздухът, който къркореше в дълбините на огромните му дробове излезе навън с пронизително свистене — вегианският еквивалент на въздишката.
— Поведение, достойно за похвала, бих казал — рече той. — Но така ми се искаше да я видя. Как мислиш, ще я възстановите ли някога каквато си е била? Може би скоро?
— А ти как смяташ?
— Забелязах, че хората ти маркират парчетата.
Свих рамене.
— Само още един сериозен въпрос — продължи той — за твоето увлечение по разрушението…
— Какво за него?
— Това наистина ли е изкуство?
— Върви по дяволите.
Тогава се появиха останалите. Поклатих бавно глава към Даяна и стиснах за не повече от секунда китката на Хасан, колкото да отстраня тъничката игла, която бе прилепил към дланта си. Едва след това му позволих да подаде ръка на вегианеца.
Скутерът изникна с приглушено бръмчене от смрачаващото се небе, аз помогнах на Миштиго да се качи на борда, натоварих собственоръчно багажа му и пак собственоръчно затворих люка.
Машината се издигна във въздуха безпрепятствено и след минута се изгуби от очите ни.
Край на екскурзията.
Върнах се в къщата и се преоблякох.
Време беше да изгоря един приятел.
ГЛАВА 13
Щръкнала нагоре в небето, моята пирамида от трупи носеше на плещите си останките на поета и може би единствения ми приятел. Запалих приготвената факла и изгасих електрическия фенер. Хасан стоеше до мен. Той ми беше помогнал да отнеса трупа до каруцата, а после сам бе поел юздите. Бях вдигнал кладата на хълма близо до разрушената църква — която споменах по-рано. Морето в залива беше съвсем спокойно. Небето беше безоблачно, обсипано с ярки звезди.
Дос Сантос не одобряваше кремацията и отказа да присъства, под предлог, че го болели раните. Даяна пожела да остане с него в Макриница. След последния ни разговор не беше промълвила нито дума.
Елен и Джордж седяха в каруцата, оставена под най-големия кипарис и се държаха за ръце. Те бяха единствените зрители. Фил едва ли щеше да одобри идеята моите близки да изпълняват погребални песни по време на прощалната церемония. Веднъж, когато разговаряхме за това, той ми каза, че би желал нещо голямо, ярко, бързо и без никаква музика.
Поднесох факлата към подножието на кладата. Пламъкът бавно, почти лениво облиза сухото дърво. Хасан запали още една факла, заби я в земята и отстъпи назад.
Докато пламъците се промъкваха нагоре, аз повтарях разни стари молитви и ръсех земята наоколо с вино. Хвърлих шепа ароматични треви в огъня. Едва тогава отстъпих назад.
"… какъвто и да си бил, ето че смъртта отнесе и теб — рекох му аз. — Сега вече ще се любуваш на цветята в страната на мъртвите сенки. Ако беше умрял млад, щяхме да жалим за кончината на един велик талант, преди да е стигнал зенита си. Но ти живя и сега никой не може да каже същото за теб. Някои предпочитат кратък и повърхностен живот пред стените на тяхната Троя, други пък дълго и не толкова неспокойно съществувание. Кой може да каже кое е по-доброто? Боговете наистина спазиха обещанието си за безсмъртната слава на Ахил, като вдъхновиха поета да го възпее в един също така безсмъртен победен химн. Но дали той стана по-щастлив от това, след като сега е мъртъв като теб? Не аз съм човекът, който ще отсъди, стари приятелю. Ала едно знам, никога няма да забравя строфите, които посвети на най-могъщия от Аргивите и на онази страшна епоха: „Черни разочарования са завладели това място за срещи, заплахи дебнат, скрити в извивките на времето… Но пепелта не изгаря обратно до съчки. Невидимата музика на пламъците кара въздуха да трепти от топлина, ала не прави деня по-дълъг.“ На добър път, Филип Грабер. И нека боговете Дионис и Фобос, които са обичали и убивали своите поети, те придружат до срещата с техния страшен брат Хадес. И нека неговата Персефона, Царицата на нощта, да се отнесе благосклонно към теб и да ти отреди място в Елисейските полета11. Сбогом.
Пламъците почти бяха стигнали върха.
Тогава видях Язон, застанал до каруцата, а до него беше приклекнал Бортан. Отстъпих още малко назад. Бортан изтича при мен и спря от дясната ми страна. Облиза ръката ми само веднъж.
— Могъщи ловецо, ето че загубихме още един от нас — рекох му аз.
Той кимна с огромната си глава.
Пламъците стигнаха върха и лумнаха нагоре в нощта.
Приближи се и Язон.
— Татко — рече, — той ме отведе при мястото на горящите скали, но ти вече беше избягал.
11
според гр. митология Елисейските полета приемат душите на героите и праведниците — бел.прев.