Последва трети образ, мимолетен, но ярък — Ралф се пресяга през отвора на гишето в болницата и сграбчва китката на жената с оранжевата аура… само дето изведнъж аурата около лявата й ръка вече съвсем не е оранжева. Изведнъж тя придобива бледия тюркоазен нюанс, който беше нарекъл „Ралф-Робъртсово синьо“.
Образите изчезнаха. Лахезис и Клото се взираха в Ралф и Лоуис, които на свой ред смаяно се бяха втренчили в тях.
Лоуис: [О, не! Това не можем да правим! Все едно да…]
От отворен прозорец излита прилеп, за миг кръжи сред сребърните потоци лунна светлина, после се превръща в Ралф Лугози16, загърнат с пелерина, със старомоден фрак. Той доближава спяща жена — но не млада, румена хубавица, а старата госпожа Перин в памучна нощница — и се навежда да смуче от аурата й.
Когато отново погледна Клото и Лахезис, те отривисто клатеха глави.
Лахезис: [Не! Не, не, не! Изпаднали сте в ужасна заблуда! Не сте ли се питали защо вие, Мимолетните, измервате продължителността на живота си с години, не с векове? Животът ви е кратък, защото горите като бенгалски огън! Когато черпите енергия от себеподобните, то все едно, че…]
Дете на морски бряг — очарователно момиченце със златни къдрици — което тича по плажа към вълните. В едната си ръка държи червена пластмасова кофичка. Коленичи на пясъка и я напълва с вода от безкрайния сиво-син Атлантически океан.
Клото: [Вие, Ралф и Лоуис, сте като това дете — другите Мимолетни са като океана. Сега разбирате ли?]
Ралф: [Човешката раса наистина ли притежава толкова много от тази енергия?]
Лахезис: [Вие като че ли още не разбирате. Толкова много…]
Лоуис се намеси. Гласът й трепереше, но дали от страх или от възторг, Ралф не можа да определи.
[Има я във всеки от нас, Ралф. Всяко човешко същество под слънцето носи толкова много енергия.]
Ралф тихичко подсвирна и погледна Лахезис и Клото. Те кимаха утвърдително.
[Да не искаше да кажете, че можем да се заредим с енергия от всеки, който ни падне под ръка? Че това не вреди на хората, от които я взимаме?]
Клото: [Да. Все едно да изпразните океана с детска кофичка.]
Ралф се надяваше да е така, защото подозираше, че с Лоуис несъзнателно са крали енергия — това бе единственото обяснение, което можеше да измисли за всичките комплименти, които получаваше напоследък. Хората му казваха, че изглежда страхотно. Че сигурно се е справил с безсънието, за да има толкова здрав и отпочинал вид. Че изглежда по-млад.
„Дявол да го вземе — рече си, — та аз наистина съм по-млад.“ Луната отново се появи и той се постресна от мисълта, че скоро ще настъпи петък сутрин. Крайно време е да се връщат към основната тема на разговора.
[Хайде да се ограничим с най-същественото, господа. Защо сте си направили толкова труд? Какво трябва да спрем?]
И в този миг, преди те да успеят да отговорят, го осени потресаващо прозрение, в което нямаше как да се усъмни или да опровергае.
[Сюзън Дей, нали? Кани се да убие Сюзън Дей. Да извърши покушение срещу нея.]
Клото: [Да, но…]
Лахезис: [… но не това е важното…]
Ралф: [Хайде, момчета, не мислите ли, че вече е време да разкриете картите си?]
Лахезис: [Да, Ралф. Този миг настъпи.]
Откакто се хванаха за ръце и се издигнаха през етажите на болницата до покрива, помежду им не бе имало никакъв физически допир, но сега Лахезис положи нежните си, леки като перце длани на раменете на Ралф, а Клото улови ръката на Лоуис, както джентълмен от отминала епоха би хванал дама, за да я отведе на дансинга.
Ухание на ябълки, вкус на мед. Докосване сякаш до вълна… но този път насладата на Ралф от тази смесица от сетивни усещания не успя да замаскира дълбоката тревога, която изпита, когато Лахезис го накара да се обърне и го поведе към ръба на плоския покрив на болницата.
Дери, подобно на много големи градове, сякаш бе застроен на възможно най-неподходящото място от географска гледна точка, което са могли да изберат първите заселници. Централната част се разпростираше върху стръмните склонове на долина; в най-ниската й част сред оплетените храсталаци на Пущинака лениво течеше река Кендъскег. От покрива на болницата, където стояха, Дери приличаше на град, чието сърце е пронизано от тясна зелена кама, само че в тъмнината камата изглеждаше черна.
На единия склон се намираха кварталът Олд Кейп с неугледните си къщурки, построени след войната, и наскоро издигнатият модерен търговски център. На отсрещния склон бе всичко онова, което хората имат предвид, като казват „центъра“. Центърът на Дери беше застроен по хълма, наричан Горната миля. Уичам Стрийт беше най-правата улица, изкачваща се по стръмното възвишение, преди да се разклони на цяла плетеница от улички (Харис Авеню беше една от тях), които заемаха западната част. На средата на хълма от Уичам Стрийт се отделяше Мейн Стрийт, която извиваше на юг към по-плиткия край на долината. Тази част на града беше известна като Мейн Стрийт Хил и Баси Парк. А малко преди най-високата точка на Мейн Стрийт се извисяваше…
16
Бела Лугози (1884–1956), американски актьор от унгарски произход, известен с превъплъщенията си на вампир в няколко филма — „Дракула“ (1931) и „Човекът вълк“ (1941). — Б. пр.