— Отиваме там — отсече той.
5.
Внезапно усети примигването. Пламъците, които подскачаха над смърчовата горичка, се превърнаха от оранжеви в зелени. Пукотьт позаглъхна — сякаш в затворена кутия гърмяха капси. Без да изпуска ръката на Лоуис, Ралф я поведе напред, заобикаляйки патрулната кола, която препречваше пътя.
Новопристигналите спираха зад нея. Почти в движение от тях на изскачаха мъже в сини униформи. Неколцина носеха автомати, повечето носеха бронирани жилетки. Един от тях премина като вятър право през Ралф, който не успя да се отдръпне навреме: млад мъж на име Дейвид Уилбърт, който подозираше жена си в любовна връзка с шефа й от агенцията за недвижими имоти. Въпросът за съпругата му обаче беше изместен на заден план (или поне временно) в съзнанието на Дейвид Уилбърт от нетърпимата нужда да облекчи мехура си, както и от непрестанно повтарящото се заклинание, което се гърчеше в съзнанието му като змия:
[Няма да се изложиш, няма да се изложиш, няма, няма, няма,]
— ПИКЪРИНГ! — отново извика усиленият от мегафона глас и Ралф откри, че буквално усеща думите в устата си като сребърни камъчета. — ПРИЯТЕЛИТЕ ТИ СА МЪРТВИ, ПИКЪРИНГ! ХВЪРЛИ ОРЪЖИЕТО И ИЗЛЕЗ НА ДВОРА! НЕКА СПАСИМ ЖЕНИТЕ!
Ралф и Лоуис, невидими за тичащите мъже, се приближиха до скупчените полицейски коли, спрели точно там, където пътят преминаваше в алея, от двете страни на която имаше сандъчета със засадени цветя.
„Личи си, че тук е пипала женска ръка“ — ни в клин, ни в ръкав си помисли Ралф.
Алеята водеше към бяла селска къща. Постройката беше триетажна, с две крила, а по цялата й дължина се простираше веранда, която откриваше фантастична гледка на запад към мътните сини очертания на планините. В този дом някога живееше семейство Барет и въртеше търговия с ябълки, а от известно време насам тук се бяха приютили десетина малтретирани, уплашени жени, но на Ралф му бе достатъчен само един поглед, за да разбере, че от днес повече никой няма да живее тук. Южното крило бе обгърнато от пламъци, които вече поглъщаха и верандата; от прозорците се подаваха огнени езици, лакомо облизваха стрехите и изхвърляха във въздуха шинделите17, раздробени на пламтящи тресчици. В отсрещния край на верандата гореше тръстиков люлеещ се стол. На една от дръжките му беше преметнат недоплетен шал; забучените в него игли блестяха, нажежени до бяло. Отнякъде се разнасяше непрестанното налудничаво дрънчене на звънчета.
На стълбите на верандата лежеше по гръб мъртва жена със зелен дочен панталон и пилотско яке и очите й се взираха в небето през окървавените стъкла на очилата й. Тя стискаше пистолет, а по средата на тялото й зееше грозна черна дупка. На парапета в северния край на верандата беше провесен някакъв мъж, единият му крак беше подпрян на сгъваемата градинска скамейка. И той носеше дочен панталон и пилотско яке. В цветната леха под него се търкаляше пушка. По пръстите му се стичаше кръв. За свръхчувствителния поглед на Ралф капките изглеждаха черни и мъртви.
„Фелтън — каза си той. — Ако полицаите продължават да крещящ на Пикъринг — и ако Пикъринг е вътре — знача това ще да е Франк Фелтън. А Сюзан Дей? Ед е някъде по крайбрежието — Лоуис като че ли беше убедена в това, и, струва ми се, е права — но ако Сюзан Дей е вътре? Божичко, възможно ли е?“
Изглеждаше възможно, но това нямаше значение — не и сега. Хелън и Натали почти със сигурност бяха в сградата заедно с още Бог знае колко други безпомощни, измъчени жени и именно това имаше значение.
От вътрешността на къщата се разнесе трясък на счупено стъкло, последвано от тиха експлозия — почти като хълцукане. Иззад прозорците лумнаха нови пламъци.
„Бомби — помисли си той. — На Чарли Пикъринг най-после му падна случай да хвърли две-три. Какъв късмет.“
Ралф не знаеше колко полицаи се прикриват зад колите, скупчени в началото на алеята — сигурно поне тридесет — но веднага забеляза двамата, които бяха арестували Ед Дипно.
Крис Нел беше приклекнат зад предното колело на полицейската кола от Дери, а до него на коляно се беше отпуснат Джон Лийдекър. По мегафона говореше Нел и когато Ралф и Лоуис се доближиха до полицейската засада, младежът хвърли поглед към Лийдекър. Детективът кимна, посочи къщата, после направи жест, който Ралф разчете лесно: „Внимавай.“ Но в аурата на Крис Нел прочете нещо друго, по-тревожно — младият мъж беше прекалено екзалтиран, за да внимава. И в същия миг, сякаш мисълта на Ралф го накара да се случи, аурата на Крис започна да изменя цвета си. Със зловеща бързина тя премина от бледосинъо през тъмносиво до черно.