ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
1.
Ралф машинално пъхна ръка в джоба на жилетката и докосна едната обеца. Имаше чувството, че ръката му принадлежи на друг човек. Осъзна нещо много интересно — че никога досега през живота си не е бил уплашен. Нито веднъж. Мислел е, че се страхува, разбира се, но това е било заблуда — единственият път, когато бе изпитал нещо близко до истински страх, бе в градската библиотека, когато Чарли Пикъринг го нападна с нож. Но това бе само мигновено безпокойство в сравнение с онова, което чувстваше сега.
„Дойде един зелен човек… Стори ми се добър, но може и да греша.“
Надяваше се да не греши, най-искрено се надяваше да е права. Защото зеленият човек бе почти единственото, което му бе останало.
Зеленият човек и обеците на Лоуис.
[Ралф! Стига си се заплесвал! Гледай майка си в очите, като ти говори! Не седемдесет години стана, а се държиш така, сякаш си на шестнадесет, при това с обрив на оная ти работа!]
Обърна се към съществото с червените перки, което се бе разположило в люлеещия се стол. То вече почти никак не приличаше на майка му.
[Не си майка ми и аз все още съм в самолета.]
[Не си, момче. Престъпи само една крачка извън кухнята ми и доста дълго ще падаш.]
[Престани с тия номера. Виждам какво представляваш.]
[Не виждаш. Само си въобразяваш. А и не искаш да видиш. Никога не пожелавай да ме видиш без маската ми! В противен случай горчиво ще съжаляваш.]
С нарастващ ужас Ралф осъзна, че майка му се бе превърнала в огромен женски сом — хищник, който живее на дъното, с къси зъби под провисналата устна и с мустаци, които стигаха почти до яката на роклята. Хрилете на врата му се отваряха и затваряха като прорези, направени с бръснач, а изпод тях се виждаше възпалена тъкан. Очите му бяха станали огромни и тъмночервеникави и докато Ралф го наблюдаваше, очните му кухини започнаха да се раздалечават. Престанаха да се движат едва когато очите на съществото вече се намираха по-скоро отстрани на главата, отколкото на люспестото му лице.
[Да не си посмял да помръднеш, Ралф. Вероятно ще загинеш от експлозията, независимо на кое ниво се намираш — тук ударната вълна се разпространява, като в сграда — но смъртта ти ще бъде много по-лека от моята.]
Сомът отвори уста. Зъбите му бяха разположени по края на кървавочервена бездна, която на пръв поглед изглеждаше пълна с някакви странни вътрешности и тумори. Имаше вид, сякаш се присмива на Ралф.
[Кой си ти? Ти ли си Пурпурният крал?]
[Ед така ме нарича — ние с теб трябва, да си измислим нещо друго, не намираш ли? Я да видим. Ако не искаш да бъда мама. Робъртс, защо пък да не ми викаш Рибешкия крал? Помниш Рибешкия крал от радиото18, нали?]
Разбира се, че го помнеше… само че истинският Рибешки крал никога не бе стъпвал в „Еймъс и Анди“, пък и изобщо не беше рибешки крал. Истинският Рибешки крал бе рибешка кралица, която живееше в Пущинака.
2.
В един летен ден на седемгодишна възраст Ралф Робъртс бе отишъл с брат си Джон на риболов и хвана в Кендъскег огромен сом — това бе още по времето, когато уловеното в реката ставаше за ядене. Ралф бе помолил по-големия си брат да откачи вместо него конвулсивно гърчещото се туловище от кукичката и да го пусне в кофата с вода. Джони отказа и надуто цитира една реплика, която нарече Кредото на рибаря: добрият рибар сам си изработва примамката, сам изравя червеи и сам сваля улова от куката. Едва по-късно Ралф бе осъзнал, че Джони може би се е опитвал да прикрие собствения си страх от грамадното и ужасяващо създание, което братчето му бе извадило от калната, топла като чай вода през онзи летен ден.
Най-после Ралф се бе насилил да сграбчи мятащия се сом, който беше едновременно лигав, люспест и бодлив. През това време Джони му нареди с тих и зловещ глас да внимава с мустаците, с което го наплаши още повече. „Те са като отрова. Боби Териолт ми каза, че ако мустакът се забие в тебе, може да се парализираш. Да прекараш остатъка от живота си в инвалидна количка. Тъй че внимавай, Ралфи.“
Ралф отчаяно дърпаше рибата, опитвайки се да я освободи от куката, като внимаваше да не докосне мустаците (не искаше да повярва на Джони за отровата и същевременно напълно му вярваше) и буквално изпитваше болезнено физическо усещане от хрилете, очите и от неприятната миризма, която при всяко вдишване като че проникваше в дробовете му.
18
От англ. Kingfish, титла на предводителя на мистичните рицари от морското дъно от радиосериала „Еймъс и Анди“. — Б. пр.