3.
Ралф и Лоуис не живяха във вечно щастие.
В Мимолетния свят няма вечни неща, били те щастливи или не — факт, който без съмнение бе добре известен на Клото и Лахезис. Все пак живяха щастливо известно време. Никой от тях не признаваше открито, че това са най-щастливите им години, защото и двамата помнеха първите си съпрузи с обич и умиление, но дълбоко в себе си и двамата смятаха последните години за най-щастливи. Ралф не бе много сигурен дали последната любов е най-вълнуваща, но постепенно стигна до твърдото убеждение, че е най-сладка и носи най-дълбоко удовлетворение.
„Нашата Лоуис“ — често казваше той и се смееше. Лоуис се преструваше, че се дразни от думите му, ала влюбеният му поглед не й убягваше.
На първата им коледна сутрин като семейство (бяха се преместили в спретнатата къщичка на Лоуис, а неговият огромен дом обявиха за продажба) Лоуис му подари женско кученце.
— Харесва ли ти? — тревожно го попита тя. — За малко нямаше да го купя. Скъпата Аби19 съветва никога да не подаряваме животни, но изглеждаше толкова сладичко на витрината на магазина… и толкова тъжно… ако не ти харесва, или пък не искаш цяла зима да се мъчиш да дресираш кученце, просто ми кажи. Ще намерим някого…
— Лоуис — започна той и се опита иронично да повдигне вежди по подобие на Макгавърн, — дърдориш глупости.
— Дърдоря ли?
— Точно така. Правиш го, когато си нервна, но те съветвам да се успокоиш. Луд съм по тази млада дама. — И изобщо не преувеличаваше — почти на мига се влюби в ловното кученце.
— Как ще я наречеш?
— Розали естествено — отвърна той.
4.
Последвалите четири години, общо взето, бяха щастливи и за Хелън и Нат Дипно. Известно време живяха скромно в апартамент в източната част на града и едва преживяваха само със скромната заплата на Хелън. Бяха продали малката новопостроена къща малко по-нагоре по улицата, където преди живееше Ралф, но с парите бяха погасили належащи сметки. После, през юни деветдесет и четвърта Хелън изневиделица получи премия от застраховка… само дето изневиделицата, която й я прати, беше Джон Лийдекър.
Отначало от Източната застрахователна компания отказваха да изплатят застраховката „живот“ на Ед Дипно и твърдяха, че се е самоубил. После, след като дълго увъртаха, най-сетне предложиха значителна сума. Така ги бе посъветвал един човек на име Хауърд Хеймън, с когото Джон Лийдекър играеше покер. Когато не играеше на карти, Хейман работеше като адвокат и обичаше да обядва за сметка на застрахователните компании.
Лийдекър отново срещна Хелън в дома на Ралф и Лоуис през февруари 1994 година, бе очарован до немай къде от нея („Не беше точно любов — бе споделил после с Ралф и Лоуис, — което може би е за добро, като се има предвид как се развиха нещата.“) и я запозна с Хейман, защото смяташе, че застрахователната компания се опитва да я измами.
— Ед беше побъркан, не самоубиец — казваше Лийдекър и продължи да го повтаря дълго след като Хелън му отряза квитанцията и му посочи вратата.
След като изтърпя процес, в който Хауърд Хейман заплашваше да изкара застрахователната компания като Снайдли Чиплаш, който се опитва да върже малката Нел на железопътните релси, Хелън получи чек за седемдесет хиляди долара. В късната есен на 1994 с по-голямата част от парите тя купи къща на Харис Авеню, само през три врати от стария си дом, точно срещу Хариет Бениган.
— Така и не се почувствах щастлива в източния край на града — сподели тя с Лоуис в един ноемврийски ден същата година. Връщаха се от парка, а Натали спеше дълбоко в количката; изпод скиорската шапка, изплетена от Лоуис, се подаваше само връхчето на розовото й носле. — Все сънувах Харис Авеню. Не е ли странно?
— Не мисля, че сънищата изобщо са странни — отвърна Лоуис.
През по-голямата част от лятото Хелън се срещаше с Джон Лийдекър, но нито Ралф, нито Лоуис се изненадаха особено, когато ухажването свърши най-ненадейно след Деня на труда20, или пък когато тя започна да закопчава и без това строгите си блузи с игла, завършваща с розово триъгълниче21. Може би не се изненадаха, защото бяха достатъчно възрастни, за да са виждали всичко поне по веднъж, може би пък подсъзнателно все още сегиз-тогиз аурите виждаха, като заобикаляха хора и предмети и откриваха проход към тайнствения град на скритите значения и потайните мотиви.
5.
След като Хелън се пренесе на Харис Авеню, Ралф и Лоуис често гледаха Натали, но това задължение им доставяше безкрайно удоволствие. Нат бе детето, което щеше да се роди от техния брак, ако се бяха оженили тридесет години по-рано; дори най-студеният и най-мрачният зимен ден грейваше и ставаше по-топъл, щом в дома им влизаше Натали, която с розовото си яке приличаше на умален вариант на надуваемото човече на Гудиър, и радостно се провикваше:
19
Надслов на рубрика за съвети, водена от Абигейл ван Бърен, псевдоним на Полин Естър Фридман (р. 1918 г.) — Б. пр.