— Нямаше да… — Лукас не можа дори да довърши тази лъжа. Щеше да я целуне, а знаеше, че ако я беше целунал, щеше да продължи, докато или Хелън, или някакъв катаклизъм го спре. Истината беше, че Лукас всъщност вече не се тревожеше от факта, че някакъв негов чичо, когото никога не беше срещал, е баща на Хелън. Той я обичаше, и това нямаше да се промени, независимо за колко грешно го обявяваха всички.
— Нека ти обясня нещо.
— Братовчеди сме. Знам — прекъсна го Лукас. — Не мислиш ли, че си давам сметка, че тя ми е толкова близка роднина, колкото и Ариадна? Но нямам такова усещане.
— Не се самозалъгвай — каза Кастор мрачно. — Кръвосмешението е проклятие за Потомците още от Едип насам. А в тази Династия е имало и други, които са се влюбвали в своите първи братовчеди, като вас с Хелън.
— Какво е станало с тях? — попита Лукас предпазливо. Вече се досещаше, че отговорът на баща му нямаше да му хареса.
— Крайният резултат е винаги един и същ. — Кастор се взря напрегнато в Лукас. — Точно като дъщерята на Едип, Електра, децата на Потомци, които имат роднинска връзка, винаги страдат от нашето най-голямо проклятие. Безумието.
Лукас седна, докато умът му препускаше, опитвайки се да намери начин да заобиколи това препятствие.
— Ние… не е нужно да имаме деца.
Нямаше предупреждение, нищо, което да покаже, че Лукас е стигнал твърде далече. Без да издаде и звук, баща му връхлетя върху него като бик. Лукас отново скочи на крака, но не знаеше какво да прави след това. Беше два пъти по-силен от баща си, но ръцете му останаха безучастно отпуснати отстрани до тялото, докато Кастор го сграбчи за раменете и го блъсна назад, докато Лукас се озова притиснат към стената. Кастор погледна гневно сина си в очите и за миг Лукас повярва, че баща му го мрази.
— Как можеш да бъдеш такъв егоист? — изръмжа Кастор, с кипнал от отвращение глас. — Не са останали достатъчно Потомци, та някой от двама ви просто да реши, че не искате да имате деца. Говорим за нашия вид, Лукас! — Сякаш за да наблегне на довода си, Кастор блъсна Лукас в стената толкова силно, че тя започна да се рони зад него. — Четирите Династии трябва да оцелеят и да останат отделени, за да запазят Примирието и да държат боговете затворени на Олимп, иначе всеки смъртен на тази планета ще страда!
— Знам това! — изкрещя Лукас. По тях се посипа мазилка от разбитата стена, изпълвайки въздуха с прах, докато Лукас се бореше под хватката на баща си. — Но има други Потомци, които да направят това! Какво значение има, ако Хелън и аз нямаме деца?
— Защото Хелън и майка й са последните от рода си! Хелън трябва да роди Наследник, за да съхрани Династията на Атрей и да задържи Династиите разделени — не само за това поколение — но и за идните!
Кастор крещеше. Сякаш беше сляп за белия прах и разбитата мазилка. Сякаш всичко, в което баща му бе вярвал, се стоварваше върху главата на Лукас, задушавайки го.
— Примирието продължава от хиляди години и трябва да продължи още хиляди, иначе олимпийците отново ще превърнат простосмъртните и Потомците в свои играчки — ще започнат войни, ще похищават жени и ще стоварват ужасяващи проклятия, както им е угодно — продължи Кастор непреклонно. — Мислиш, че няколкостотин от нас са достатъчни, за да съхранят нашата раса и да опазят Примирието, но това не е достатъчно да надвием боговете. Ние трябва да издържим, а за да го направим, всеки един от нас трябва да създаде потомство.
— Какво искаш от нас? — внезапно изкрещя Лукас в отговор, като отблъсна баща си от себе си и се надигна от огънатата и рушаща се стена. — Ще направя каквото трябва за моята Династия, и тя също. Ще имаме деца с други хора, ако това е нужно. — Ще намерим начин да се справим с това! Но не ме моли да стоя далече от Хелън, защото не мога. Можем да се справим с всичко, освен с това.
Те се гледаха гневно, и двамата задъхани от гняв и покрити с бял прах, който потта бе превърнала в каша.
— Толкова ти е лесно да решаваш с какво може и с какво не може да се справи Хелън, нали? Да си я поглеждал напоследък? — Попита Кастор сурово, като пусна сина си с отвратено изражение на лицето. — Тя страда, Лукас.
— Знам това! Не мислиш ли, че не бих направил всичко, за да й помогна?
— Всичко? Тогава стой далече от нея.