— Искаш ли да те изчакам отвън? — попита Дан, но Джупитър не го пускаше и Ардън поклати глава. Ветеранът се намръщи; имаше чувството, че е излязъл на сцената по средата на пиеса, без да знае нито заглавието ѝ, нито за какво се разказва.
— Толкова много се радвам — каза старецът, — че двамата сте дошли да ме видите. Често си мисля за тях в последно време. Сънувам ги. Затварям очи и виждам всичко точно както беше. Бяха златни времена, така смятам аз. Златни времена. — Той си пое дълбоко въздух. — Е, още не съм свършен. Може да съм в инвалидна количка, но не съм свършен!
Ардън хвана другата ръка на Джупитър.
— Дойдох да те видя, защото имам нужда от помощта ти — каза тя.
Старецът не реагира за момент и младата жена си помисли, че не я е чул. Но после обърна глава и я изгледа въпросително.
— Моята помощ?
Тя кимна.
— Смятам да намеря Сияйното момиче.
Устата на Джупитър бавно се отвори, сякаш имаше намерение да каже нещо, но от нея не излезе нищо.
— Помня историите, които ми разказваше — продължи Ардън. — Не ги забравих през цялото това време. Вместо да избледняват, станаха по-живи и по-истински. Особено онези за Сияйното момиче. Джупитър, трябва да я намеря. Помниш ли, че ми сподели какво е способна да направи тя за мен? Казваше, че може да докосне лицето ми и белегът ми да остане на ръцете ѝ. След това щяла да си измие ръцете и така да го махне завинаги.
Дан осъзна, че младата жена говореше за родилния си белег. Погледна я, но в момента цялото ѝ внимание беше насочено към стареца.
— Къде е тя? — попита Ардън.
— Където винаги е била — отвърна Джупитър. — Където винаги ще бъде. В края на пътя, където започва тресавището. Сияйното момиче е там.
— Помня, че ми каза, че си израснал в Лапиер. Оттам ли да започна търсенето?
— Лапиер — повтори старецът и кимна. — Точно така. Започни от Лапиер. Там знаят за Сияйното момиче и ще ти кажат всичко.
— Извинете — прекъсна ги Дан, — но мога ли да ви попитам за кого говорите?
— Сияйното момиче е духовна лечителка — отговори Ардън. — Тя живее в тресавището на юг от мястото, на което е израснал Джупитър.
На Дан му се изясни картинката. Младата жена търсеше някаква духовна лечителка, която да махне родилния белег от лицето ѝ и бе дошла при този старец, за да ѝ посочи пътя. Дан беше изморен и пребит, крайниците го боляха и главата му туптеше от болка; честно казано се ядоса, че се е отклонил от пътя си и е рискувал да пътува по междущатската магистрала заради подобна небивалица.
— Каква е тя, някаква вуду жрица, която пали тамян и хвърля кости наоколо?
— Не е вуду13 — отвърна раздразнено Ардън. — Тя е свята жена.
— Свята е, така е. Носи божия фенер — каза Джупитър, без да се обръща конкретно към някой от двамата си събеседници.
— Смятах те за разумна жена. Духовните лечители не са истински. — Една мисъл удари Дан като брадва между очите. — Затова ли Джоуи те заряза? Защото разбра, че преследваш някаква фантасмагория?
— О, господин Ричардс, сър! — Джупитър стисна по-силно ръката на Дан. — Сияйното момиче не е фантасмагория! Тя е също толкова истинска, колкото мен и вас! Живее в онова тресавище много преди времето, когато баща ми е бил дете и ще е там дълго след като костите ми станат на прах. Видях я, когато бях на осем години. Ето го Сияйното момиче, върви по улицата! — Старецът се усмихна при спомена и топлата розова светлина на ранното слънце се настани в бръчките на лицето му. — Младо бяло момиче, невероятно красиво. Затова я наричат Сияйното момиче. Също така носи фенер. Носи божия фенер вътре в себе си и така лекува с допир. Да, сър, ето го Сияйното момиче, върви по улицата и я следва тълпа. Насочила се е към къщата на госпожица Уордел, която е толкова болна от рака, че само лежи в леглото си и чака да умре. Тя ме вижда и ми се усмихва изпод голямата си лилава шапка и веднага разбирам коя е, защото мама каза, че Сияйното момиче идва. Запявам: „Сияйно момиче! Сияйно момиче!“ и тя докосва ръката ми, когато я протягам към нея. Веднага усещам фенера, който гори в тялото ѝ, този лечебен божествен фенер. — Джупитър вдигна поглед към Дан. — Не бях усещал такава светлина, господин Ричардс. Не съм я усещал и оттогава. Казват, че Сияйното момиче сложила ръце на госпожица Уордел и че черната жлъчка на рака веднага изтекла. Отнело ѝ два дена и две нощи и когато било сторено, Сияйното момиче била толкова изморена, че трябвало да я занесат на ръце до лодката ѝ. Госпожа Уордел надживя двама съпрузи и танцуваше на деветдесет години. И това не е всичко, което Сияйното момиче направи за жителите на Лапиер. Ако ги разпитате, ще ви разкажат за всички хора, които е изцелила от рак, тумори и болести. Не, сър, с цялото ми уважение към вас, ще ви кажа, че Сияйното момиче не е някаква фантасмагория, защото съм я виждал със собствените си очи.
13
Щатът Луизиана е известен с една от най-големите вуду общности. Смята се, че там се появяват известните вуду кукли.