Той влезе в малката тоалетна, която миришеше на почистващ препарат и на други, по-неприятни миризми. На единия от двата писоара беше поникнал мъх, а в другия се бе образувало тъмножълто езеро, натъпкано с цигарени фасове. Дори не си направи труда да погледне в кабинките. Избра покрития с мъх писоар, на стената над който имаше монтирана машина за презервативи „Тропически нощи“, откопча си панталона и започна да си върши работата.
Докато се облекчаваше, се сети за думите на Смоутс: Човек, който е убил два пъти, няма да му мисли много да го направи и трети път. В такъв случай как така още беше жив, зачуди се Флинт. При срещата им Ламбърт тъкмо е извършил второто си убийство и е нямал какво да губи с трето, особено ако то беше екзекуцията на някакъв ловец на глави, който го беше проследил от Шривпорт. Защо беглецът не бе използвал пистолета, когато имаше тази възможност? Може би защото не искаше бившата му съпруга и синът му да стават свидетели?
Било е самозащита, каза му жената. Той не е хладнокръвен убиец.
Ламбърт се е превърнал в бясно куче, беше мнението на Смоутс.
Каква беше истината? Ще оставя съдията да прецени, помисли си Флинт и се загледа в старата снимка на машината за кондоми, на която имаше някаква усмихната и тежко гримирана русокоса млада жена. Погледна надолу, за да се изтръска и закопчае.
До пениса му се доближи острието на бръснач и той мигновено пресъхна.
— Вратата.
Вратата се затвори.
— Спокойно, човече. Дръж се мъжки. Не ми пикай на ръката. Няма да ми хареса, ако ми се изпикаеш на ръката — може да трепна и да те резна. — Дългокосият мъж с кръглите слънчеви очила и тениската на „Харвард“ стоеше до Флинт; гласът му беше нежен, почти женствен, с намек за южняшки акцент, но говореше, все едно беше на амфетамини. — Не ти се иска такова нещо, човече, не, не ти се иска. Няма да е приятно да те резна и да те изпръска цялата тази кръв. Ще стане голяма каша. Върджил, вземи му портфейла.
Една голяма абаносова ръка се плъзна под сакото на Флинт и бръкна във вътрешния му джоб, като едва не се отърка в Клинт.
— Просто гледай напред, човече. Хвани си ръчката с две ръце. Точно така. Кола 54, къде си?14
— Няма значка — съобщи Върджил. Гласът му беше като въртяща се бетонобъркачка. — Шофьорска книжка от Луизиана. Казва се Флинт Мърто. Адресът му е в Монро.
— Нашият човек Флинт! — Бръсначът не помръдна. Той представляваше сериозна заплаха за осемте сантиметра свита плът на ловеца на глави. — Не го надървяй, не го и отпускай. Ние контролираме ситуацията. Говори.
— За какво е всичко това? — съумя да попита Флинт, макар че гърлото му се беше свило.
— Бииип! Грешен отговор! Аз задавам въпросите, kemo sabe15! Кой си ти и какво търсиш тук?
— Дойдох да ловя риба.
— О, да беееее! Казва, че ще лови риба, Върджил! Какво ни подсказва носът ти?
Флинт чу чернокожият да помирисва въздуха до лицето му.
— Не ми мирише на рибар — избоботи едрият мъж. — Миризмата му е малко като на полицай, но… — Онзи продължи да души. — Има нещо много странно в него.
Флинт обърна глава наляво и погледна тъмните очила. Харвард беше висок колкото него, в края на четирийсетте или началото на петдесетте години. Беше слаб, със слънчев загар, а на измореното му и набръчкано лице беше избила сива четина. Косата му, някога пясъчноруса, бе посребряла. От дясното му ухо липсваше парче — изглежда, беше отхапано или простреляно. Тениската с името на този свещен университет беше на потни петна, а сините му дънки като че ли се крепяха на мръсотията по тях. Флинт завърши кратката си инспекция, като забеляза, че мъжът носеше меки обувки без чорапи.
— Не съм ченге — каза той и вдигна отново поглед към тъмните очила. — Дойдох да ловя риба за уикенда, това е всичко.
— Облякъл си най-хубавия си костюм за случая, а? Бил си целия този път от Монро дотук, за да хванеш някой голям сом, така ли? Ако ти си рибар, аз съм Доуби Гилис16.
— Не е никакъв рибар. — Върджил беше застанал от другата страна на Флинт. Внушителните му голи гърди бяха покрити с кал от алигаторите. Носът му беше голям и с широки ноздри. Носеше шарени къси панталони и четирийсет и шести номер маратонки „Найк“. — Рибата не кълве в тази жега. Цяла седмица не се е появил нито един рибар.
14
Реплика от популярен през 60-те години американски комедиен ситком на име „Кола 54, къде си?“, който проследява приключенията на двама патрулни полицаи. — Б.р.
15
Фраза от известния американски радиосериал „Самотният рейнджър“. Едно от значенията ѝ е „доверен приятел“.