Тежките юмруци на Вендес се посипаха върху главата й и разместиха паешката маска. Кати-Бри не виждаше нищо, но разбираше, че ако противницата й има оръжие, с нея е свършено.
Младата жена се пресегна слепешком, мъчейки се да хване ръката, ала Дък-Так бързо се дръпна и дори успя да освободи единия си крак. После изви тялото си и я изрита толкова силно, че Кати-Бри замалко не изгуби съзнание.
Злата жрица се възползва от моментното си превъзходство и се отскубна от хватката й. Кати-Бри трескаво заопипва земята около себе си, опитвайки се да я спре, ала изгуби ценни секунди, докато вдигаше маската от очите си и не можа да сдържи яростния си вик, когато видя Вендес да се изправя на крака и да хуква към изхода.
Никак не бе трудно да се досети какво ги чака, ако жрицата успее да избяга, и като стисна зъби, тя се опита да стане. Изведнъж усети нежен натиск върху рамото си и преди да успее да реагира, пред погледа й се мярнаха босите крака на скиталеца, впуснал се по петите на Вендес.
Когато се озова в коридора, Дризт отскочи назад и се хвърли на пода толкова рязко, че Кати-Бри се уплаши, да не би да е улучен от нещо. Миг по-късно над главата му прелетя гъста струя зеленикава слуз и се залепи на стената, без дори да го опръска.
Щом опасността премина, той се преметна, изправи се на крака и се хвърли напред, бърз като котка.
Или като Гуенивар, която вече се бе материализирала и сега прелетя над главата на Кати-Бри и изскочи в коридора така мълниеносно, че младата жена помисли, че й се привижда.
— Нау! — ужасено изкрещя Вендес, когато елфът, когото бе измъчвала без капка милост, се нахвърли отгоре й с пламнали от жажда за мъст очи. — Не!
Гуенивар побърза да се притече на помощ на господаря си, ала в няколкото секунди, които й трябваха, за да стигне до него, Сиянието вече бе потънало дълбоко в корема на злата жрица.
Тих стон откъм стаята привлече вниманието на Кати-Бри и я накара да се обърне — жената, която Дризт беше ранил по-рано, пълзеше към изпуснатите си оръжия.
Без да се изправя, момичето се промъкна до нея и обви крака около врата й. Абаносовочерните ръце на противницата й се вкопчиха в стъпалата й, мъчейки се да разхлабят задушаващата хватка. Малко по-късно съпротивата на неприятелката й спря и за миг Кати-Бри повярва, че е успяла… поне докато не видя, че устните й се движат.
Беше започнала магия!
Следвайки инстинкта си, момичето заби пръст в окото й, после пак и пак. Думите на заклинанието преминаха в болезнени викове, които заглъхнаха в мъчително хриптене миг по-късно, когато Кати-Бри още по-силно стисна гърлото на противницата си.
Младата жена ненавиждаше с цялото си сърце онова, което се канеше да извърши. Убийството я отвращаваше, особено в случаи като този, когато трябваше да чака дълги секунди, навярно дори минути, в които жертвата бавно агонизира.
Внезапно зърна камата на Ентрери недалече от себе си и побърза да я грабне. Сините очи плувнаха в сълзи на ярост и болка по изгубената невинност, докато острието бавно потъваше в гърдите на противницата й.
Гуенивар спря до господаря си в мига, в който той издърпа острието от тялото на Вендес и направи крачка назад.
— Нау! — немощно повтори тя.
Колко дребна изглеждаше жестоката инквизиторка в този миг, жалка и безпомощна, превита одве от болка.
Тялото потръпна конвулсивно и тя бавно се свлече в краката на скиталеца. Опита се да каже нещо, но не успя, последно дихание се откъсна от устните й и червеният блясък на очите й изгасна завинаги.
Глава 24
С главата напред
Когато Дризт се върна в малката стаичка, Кати-Бри все още лежеше на пода, стиснала паешката маска в ръка, и се мъчеше да успокои дишането си. Ентрери висеше на стената с ръка, хваната в лепкавата примка на зелената слуз, и не можеше да помръдне.
— Това ще го свали оттам — обясни Кати-Бри и подхвърли магическия предмет на приятеля си.
Дризт го улови, ала дори не помръдна от мястото си — в момента изобщо не му бе до това да освобождава убиеца.
— Риджис ми каза — обясни Кати-Бри, макар че това бе повече от очевидно. — Аз го принудих.
— И дойде съвсем сама?
Момичето поклати глава и за миг Дризт усети, че му причернява от ужас — нима още някой от приятелите му беше тук, в опасност, а може би дори мъртъв! Имаше чувството, че от гърдите му пада огромен товар, когато видя Кати-Бри да кимва към Гуенивар.