— Тоя мръсник си получи жертвоприношението — изръмжа Анскар, — но то ни струваше една четвърт от хората ни. Вече е ясно, че няма начин да оцелеем, ако пренесем битката в блатата, камо ли в димящия им планински дом.
— Ами желанието на краля да събере прилепова отрова, за да я дестилира в смъртоносно оръжие? — попита Фрел.
Вирлианецът сви рамене.
— Крал Торант ще трябва да се задоволи с жлезите, които вече сме събрали.
Канти се намръщи.
— Какви жлези? Откъде?
Анскар го тупна по рамото.
— От онова копеле, което ти така ловко застреля, принце. Изповедник Витаас изряза от него две жлези, всяка колкото юмрука ми, преди да хвърлим тялото в пламъците.
Въпреки жегата от кладите Канти усети студена тръпка. Спомни си как Изповедникът и джинът се бяха измъкнали преди атаката. „Къде ли са сега?“
Анскар продължи:
— Надявам се, че с тази плячка в ръце ще можем да си вдигнем партакешите и да се разкараме оттук. Разбира се, имаме да свършим една последна работа. Не можем да се върнем във Върховръх без един последен трофей.
— Какво имаш предвид? — попита Канти.
Високи гласове, изпълнени с триумф, изригнаха от групата, събрала се около кмета. Горен разблъска хората си, за да си пробие път, вдигна ръка и извика към блатото:
— Крайно време беше да се появиш, Краск, блатен плъх такъв!
Канти видя голям сал, изтласкван с прътове към брега. На него дрипава банда брадати мъже размахваха канджи и копия. Един пикаеше от задния край.
Анскар кимна към кмета.
— Единствената причина да ескортирам това копеле до лагера ни беше, че той обеща да ни доведе онова момиче, което баща ти иска толкова силно — онова, дето оцеляло от отровата и си възвърнало зрението.
Канти се спогледа с Фрел.
„Никс…“
Горен тръгна към брега с хората си.
Анскар побутна Канти да го последва.
— Да видим дали тази мършава рибарска паплач е хванала нещо, дето да си струва. Говори се, че видели момичето да си тръгва от училището през Брайк с някакъв дебел момък.
Канти се затътрузи, оставяйки Анскар да мине напред. Приближи се до Фрел.
— Какво ще правим?
Фрел го хвана за лакътя.
— Мълчи. Само това можем да направим. Трябва да видим как ще се развият нещата.
Докато стигнат до хората на Горен, салът се удари в брега и бе изтикан на сушата. Един широкоплещест негодник с дрехи, които изглеждаха като изтъкани от стари мрежи, излезе напред. Скочи от сала, избърса длан в сплъстената си брада и стисна десницата на Горен.
Кметът отвърна на поздрава, докато оглеждаше другите на сала.
— Е?
Краск отстъпи встрани.
— Имаме нещичко за вас.
Зад него групата блатни жители избутаха напред двама мъже. Единият приличаше на по-голяма версия на Бастан, само че с подуто око. Другият си проби път с лакти и стъпи на брега с почервеняло от ярост лице.
Това бе бащата на Никс.
Канти затаи дъх и огледа сала, но не видя и следа от момичето.
Старецът закрачи напред, за да се изправи срещу кмета.
— За какво е всичко това. Горен?
Кметът посрещна гнева му, без да трепне.
— Къде е дъщеря ти, Поулдър?
Старецът го пренебрегна. Погледът му се плъзна по мъртвите и умиращите. Лицето му пребледня — вероятно едва сега бе осъзнал кървавите мащаби на атаката.
Горен се приведе към бащата на Никс, така че носът му почти опря в неговия.
— Дъщеря ти, Поулдър.
Старецът поклати глава. Отговорът му бе притъпен от шок и ужас.
— Горе… Горе в училището.
Горен го сграбчи за яката.
— Не, не е там. И ти го знаеш. Малката ти блатна курва е била видяна да тича през Брайк. Без съмнение си е отивала вкъщи.
Поулдър отблъсна ръцете на кмета с изненадваща сила.
— Тогава я търси там, копеле мръсно. Ние с момчетата ми цял ден работихме в блатата.
— Вече претърсихме къщата ти. И когато свършим с теб, ще ти запалим въшкарника. — Приведе се по-близо. — А с дъщеря ти ще направим нещо още по-лошо.
До този момент групата на Канти вече бе стигнала при тях. Младият принц си спомни дочутата от него заплаха на Горен, отправена към цялото семейство на Никс. Явно кметът смяташе да я изпълни, да отмъсти за смъртта на сина си по всеки възможен начин.
За щастие тук имаше още някой, който представляваше кралския закон.
Анскар си проби път през хората на кмета.
— Няма да правиш нищо подобно, Горен. Кралят иска това момиче. Дори само да одраскаш този безценен плод, ще се изправиш срещу гнева на негово величество. — Вирлианецът смъкна брадвата от рамото си и опря в другата си длан. — А също и моя.