Лицето на Горен потъмня от ярост.
— Така да бъде — промърмори той през стиснати зъби. — Но защитата на краля не се простира над всички.
Кметът се завъртя, в едната му ръка лъсна нещо — дълга кама — и той я заби в корема на стареца. На лицето на Поулдър се изписа по-скоро изненада, отколкото болка. Горен хвана дръжката и с другата си ръка и ръгна с камата нагоре, натиквайки острия ѝ връх дълбоко в гърдите и към сърцето на мъжа.
Канти се хвърли напред, макар да знаеше, че вече е прекалено късно. Откъм сала се разнесе вик, на брата на Никс, но удар с тояга го събори на колене.
Анскар блъсна Горен настрани.
— Какво направи, глупако?
Кметът го изгледа тържествуващо.
Поулдър залитна назад, хванал камата, която все още стърчеше от корема му. После бавно се свлече. Докато го правеше, продължаваше да гледа към небето. Агония се изписа на лицето му, но той дори не изпъшка.
Вместо това болката му избликна в един писък от висините, надигнал се от хиляда гърла, и самата вода затрепери от неговата мощ.
Ужас плъзна из тялото на Канти; той знаеше кой е източникът на пищящия хор — и криещата се зад него ярост.
Никс се хвана за корема и се преви от болка и шок.
Преди миг крилатият ѝ брат се бе спуснал, кръжейки в явна паника. Писъкът му разби света ѝ — погълна бавното тъпчене на Мърморко и заглуши думите на седящия до нея Джейс.
Вместо това…
Тя се взира от висините. Гледката ѝ прескача от едни очи на други, после на трети, образува зашеметяваща панорама на сцената долу. Мъже са се скупчили на края на блатото, близо до един сал, който ѝ е познат. В нея се заражда страх. Трябва да види повече. Желанието ѝ се превръща в намерение. Две очи се спускат по-ниско.
Долу някой пада на колене, притиснал корема си, а очите му се взират нагоре към нея, докато тя лети надолу. Надушва кръвта му, болката му…
„Татко…“
Тя вика все по-силно и по-силно и викът ѝ изпълва целия ѝ свят.
Долу ръцете на баща ѝ се отпускат и тя вижда дръжката на кама. Животът изтича покрай нея в ален поток. После тялото на баща ѝ се килва настрани, сякаш уморено от цялата омраза и жестокост на този суров свят.
„Не, не, не, не, не…“
Тя си поема дъх и скръбта ѝ се изостря до кръвожадна ярост.
Някакво движение привлича погледа на хищника встрани, към нечия шкембеста фигура. На устните на мъжа е изписано тържество, докато се смее, има го и в миризмата му, докато злорадства. Ръцете му са окървавени, напоени със смъртта на баща ѝ.
Тя полита надолу и той вдига глава. Радостта му в миг се превръща в ужас. Крилете се разперват широко и тя забавя устрема си, протегнала нокти напред. Другите се пръсват на всички страни. Тя улучва Горен в гърдите. Ноктите разкъсват кожа и плът. Впиват се в ребрата. Със замах на крилете тя го откъсва от земята и го издига във въздуха.
Горен изпищява, кръв се лее от устните и дробовете му. Тя го понася все по-високо. Сенки се стрелкат покрай нея, яростта ѝ се разпростира докъдето стигат писъците ѝ и разпалва хиляди огнени сърца.
Тя се превърта, подхвърля тялото на Горен нависоко. Той лети и се премята, разперил крайници, от разкъсаните му гърди пръска кръв. Но е още жив.
„Добре…“
Тя се завърта. Ноктите ѝ го улавят отново, пронизват гърба му и стисват гръбнака му. Той вие. Тя се навежда по-близо до жертвата си. Зъбите ѝ късат месо от кокала, крайници от тялото. Тя го корми и дълбае, докато накрая в ноктите ѝ не остава само мъртво месо. После го захвърля далеч в блатата, за да нахрани тварите, които пълзят и се спотайват в дълбините.
Спуска се отново, гневът ѝ изобщо не е утолен. Взорът ѝ се умножава и се разпростира. Жаждата ѝ за кръв обхваща цялото небе. Долу хора пищят и умират. Инстинктите ѝ настояват да се включи в битката.
А после погледът ѝ — подхранен от собственото ѝ сърце и памет — се спира върху сала, върху една позната фигура, която за момент засенчва хищническия огън. Тя познава това лице, носът ѝ подушва по него мириса на блато и биволи.
„Аблен…“
Тя се бори да потисне яростта, която продължава да бушува в нея и из цялото небе. Започва да се дави в този мрак, губи контрол. На сала брат ѝ се бие с четирима мъже. Те мушкат заплашително към него с копия и куки. От десетина порязвания по тялото му тече кръв. Той залита и един мъж се втурва към оголения му гръб с вдигната кама.