Анскар не смяташе да поема повече рискове с ордата в небето. След тази последна атака изглеждаше, че множеството най-после се разпръсва и започва да отлита към планинския си дом.
Канти се взираше нагоре към тъмната буря, постепенно отминаваща на юг.
„Май и двете страни проляха достатъчно кръв за един ден.“
Анскар го блъсна към сала.
— Стига си зяпал, ами си замъкни задника на борда. — После извика на четиримата ви-рицари на сала, двама от които се подпираха на пръти. — Малик, откарайте принца и алхимик Фрел дълбоко в блатата, като гледате да стоите колкото се може по-скрити. За в случай че онези зъбати копелета решат да нападнат отново.
Малик кимна отсечено. Той беше вторият в командната йерархия и по ръст не отстъпваше на Анскар. Макар и с бръсната глава и алена кожа като всички вирлианци, беше оставил подрязана ивица тъмна брада по челюстта си. Студените му очи претеглиха Канти, докато се приближаваше. Ако се съдеше по мръщенето му, не хареса онова, което видя.
— Побързайте — изръмжа Малик. — И двамата.
Фрел скочи на сала. Канти нямаше друг избор, освен да го последва. Не че би възразил. Искаше да се махне от мухите, кървавите лайна и разкъсаните тела. След като си тръгнеха, Анскар щеше да остане колкото да постави в бойна готовност ариергарда за пътуването назад към Фискур и оттам към дома.
Канти не можеше да направи нищо повече. Момичето Никс все още бе някъде в блатата, а след като брат ѝ благополучно бе избягал, никой в града не знаеше къде е отишла тя.
„Значи е в безопасност.“
Сред всичкия ужас и гибел той бе готов да приеме това за победа и да се радва. На всичкото отгоре изчезването на предполагаемо благословеното момиче щеше да раздразни баща му. Нещо, което щеше да достави голямо удоволствие на Канти. Все пак пътуването не беше пълна загуба на време. Легионът щеше да се върне във Върховръх с един значителен трофей. Изповедник Витаас бе успял да осигури известно количество прилепова отрова.
Канти се взря през блатото към черния влек на Изповедника. Очертанията му се виждаха в далечината. Преди атаката два бивола го бяха изтеглили по-далече от брега, където бе скрит под дебел покров от клони. Канти забеляза, че тънкият железен комин на покрива изпуска черен дим, и предположи, че Изповедникът вече работи върху торбичките с отрова.
Поклати тъжно глава, докато рицарите избутваха с пръти сала от кървавата касапница по брега. „Толкова много страдания и толкова малко полза.“
Обърна гръб на Брайк с надеждата повече кракът му да не стъпи тук. Разположи се на една седалка до Фрел. Пред тях се бе ширнало тъмното блато. Жужеше и мърмореше. Кряскаше и грачеше. Черни клони висяха над лениво влачещите се течения, натежали от туфи жълто-зелен мъх. Облаци комари и мухи се носеха като мъгла над водата.
Докато навлизаха по-навътре, Мир сякаш се затвори около тях. Виковете и откъслечните писъци зад гърбовете им скоро заглъхнаха, заглушени от тежестта на блатистата гора. Дънерите на дърветата станаха по-дебели. Листакът над главите им се разпростря по-нависоко, даже водите почерняха. Колкото и да мразеше това място, той изпитваше неволно уважение към жестоката му красота. То се менеше непрестанно с всеки прилив и отлив, но си оставаше древно и вечно, пуснало дълбоки корени в тези земи.
В предния край на сала Малик замахна с меча си и разсече гънещите се извивки на една усойница, висяща от клон. Тялото на змията се отпусна и тупна тежко върху сала, където продължи да се гърчи и мята в смъртта. Челюстите ѝ щракаха към празния въздух. Канти изпита известна жал към създанието. Друг ален рицар изрита останките във водата. Те шаваха върху чернотата — а после тя се размъти и змията потъна в дълбините, за да подхрани с плътта си блатото.
Канти потрепери и стана, защото не можеше да седи повече.
Фрел последва примера му, но се взря зад кърмата на сала.
— Май оставихме другите далеч зад себе си.
Канти погледна назад между двамата рицари, които работеха с прътите. Няколко лодки ги бяха последвали от брега, търсейки сигурността на блатото. По-нататък даже биволите бяха започнали да теглят влекове през водата. Но сега зад тях нямаше нищо, освен тъмна гора.
Канти се обърна напред.
— Не трябва ли да изчакаме…
Малик стоеше на крачка от него — и изведнъж мушна с меча си към гърдите на принца.
Никс скочи тежко от влека на пясъчния бряг на Огнен вир. Малки рачета се разбягаха под краката ѝ, тракайки раздразнено от това натрапничество, и се насочиха към езерото.