И така, той спря в подножието на хълма, оглеждайки пръстения покрив на хижата си. Тънка струйка дим се издигаше от каменния комин и обещаваше топлината на дома и горещо ядене.
Въпреки това тръпка на безпокойство пробяга по тялото му.
Когато бе излязъл тази сутрин, огнището беше студено.
27.
Грейлин приклекна в сенките на дърветата в края на имота си. Огледа задната градина, където вече никнеше лятна реколта от марули, тикви, както и леха с царевица. Хвърли поглед към бараката за опушване на месо вдясно от едностайната хижа и малкия обор, в който държеше едно самотно пони и каручка за търговия долу в град Савик, близо до брега.
Не забеляза никой да се промъква наоколо, но коминът продължаваше да пуши.
Даде знак на братята си, които пазеха от двете страни. Привлече вниманието им с тихо цвилене, после събра длани, разтвори ги и разпери широко ръце, преди да събере отново длани. Това бе команда, която те знаеха добре: „ОБИКАЛЯЙТЕ И ПАЗЕТЕ“.
Двамата се разделиха и тръгнаха в противоположни посоки, придържайки се към края на гората. Сетивата им бяха много по-остри от неговите. Ако тук имаше скрити някакви непознати, те скоро щяха да съжаляват за натрапничеството си.
След като гърбът му бе защитен, Грейлин изтича приведен до обора и надникна вътре. Видя аглероларпокското пони да дреме в преградката си, но до вратата беше вързан и друг кон. Пристъпваше нервно, може би надушил обикалящите варгри.
Грейлин се промъкна до бараката, открехна вратата и видя, че с изключение на резените осолено сушено месо тя е празна. Вече бе не толкова нервен, колкото раздразнен. Стигна до дървената хижа и надзърна през един прозорец. На стол до огнището седеше закачулена фигура, огряна от огъня. Брадичката ѝ беше опряна на гърдите, сякаш спеше, но облаците дим около тлеещата ѝ лула показваха, че не е така. Ръката на натрапника се вдигна и без да вдига очи, мъжът махна към прозореца — канеше Грейлин в собствената му къща.
Като не видя никой друг в хижата, той изруга на глас, отиде до входната врата и извади ножа си, докато влизаше. Посрещна го миризмата на горящи дърва и тютюн. Стаята бе простичко обзаведена с дебела дъбова маса от едната страна, а до нея рафтове, отрупани със сухи продукти и други необходими неща. Леглото представляваше рамка с дебел дюшек, натъпкан с гъши пух, и кожени завивки — единственият разкош на това място. На куки висяха няколко газени незапалени лампи.
Фигурата се размърда и се протегна в стола като ленива котка, будеща се от дрямка. Бе як мъж с бирено коремче. Имаше сива коса, сплетена на плитка зад гърба, и няколкодневна четина със същия цвят по бузите и брадичката. Под тежкото си пътно наметало носеше торбести панталони и лекьосана туника, вързана чак до гърлото. Беше свалил ботушите си и ги бе оставил край огъня. И двата му вълнени чорапа имаха големи дупки на пръстите и на петите.
— Виждам, че си се разположил като у дома си, Симон.
Зелените очи на госта заискриха весело от раздразнението на Грейлин.
— Че как иначе? Да не очакваш да ми мръзнат топките навън, докато те чакам цял ден?
— Защо си тук?
— Как са палетата? — попита Симон и пристъпи да погледне през прозореца.
— С най-голямо удоволствие ще ги пусна да те поздравят, ако не отговориш на въпроса ми.
Симон вдигна ръка и смукна продължително от лулата си, така че сиянието в чашката ѝ се усили.
— Всичко е наред. Няма защо да безпокоиш момчетата. Надявам се, че са добре.
— Защо си тук?
Симон му махна да донесе стола от масата, сякаш къщата бе негова. Грейлин така и не си бе направил труда да сложи втори стол до огнището, защото не приемаше гости. Компанията на Аамон и Калдер му бе достатъчна.
Въпреки това той придърпа стола по-близо до огъня, надвит от любопитство. Симон хи Ралс бе негов търговски партньор в Савик и му помагаше в бартера на стоки, за да се сдобие с нещата, които му бяха нужни тук, в дивото — това го правеше най-близкото нещо до приятел, с което човек можеше да се сдобие по тези места. Освен това Симон бе един от малцината, които знаеха истинската самоличност на Грейлин — той самият я криеше, използвайки измислено име, което редовно сменяше.
Подобна измама и без това не би свършила работа при Симон. Докато Грейлин търгуваше с кожи и сушено месо, стоката на Симон бяха тайните и слуховете. Освен това двамата се познаваха още много преди Грейлин да пристигне тук, от две десетилетия. Едно време Симон беше алхимик в Калето и пътищата им се пресичаха от време на време, най-вече в кръчмите. Но в крайна сметка Симон бе лишен от робата си и изгонен, защото предпочиташе виното пред книгите и преподаването.