„Или поне така се говореше.“
Всъщност голяма част от историята на Симон бе съмнителна. Грейлин подозираше, че в този човек се крие нещо много повече. Колкото и да пиеше, Симон рядко изглеждаше пиян. Вместо това под престореното му веселие се криеше проблясък на твърда стомана, а под празното му дърдорене — определена цел.
Все пак бе опазил тайната на Грейлин през всичките тези години и той го търпеше точно затова. Но търпението му си имаше граници.
Грейлин тропна стола до огъня и седна.
— Обяснявай.
Симон се размърда, бръкна под тежкото си наметало и извади руло пергамент, запечатано с восък. Подаде му го, но Грейлин просто скръсти ръце. Бе познал в него съобщение на вестоврана и нямаше интерес да прочете какво пише там. Сега светът му се състоеше от тази хижа, тази гора и верните му братя. Той нямаше нужда от нищо друго и не искаше нищо друго.
Симон го гледа известно време, после завъртя свитъка в пръстите си, докато червеният восъчен печат се озова срещу Грейлин.
— Запечатано е със знака на Манастира.
Сърцето на Грейлин се сви.
— От Мир — добави Симон.
— Знам къде е Манастира — изръмжа мрачно Грейлин. — Защо това трябва да ме засяга?
Симон се облегна, продължаваше да опипва свитъка.
— Вестовраната пристигна вчера — каза той. — Беше пратена до мен… но предназначена за теб.
— Ако е така, значи не си си удържал на думата. За да знае някой, че съм още жив, за да знае, че можеш да се свържеш с мен, значи трябва да си споделил онова, което се бе заклел да пазиш в тайна.
Симон сви рамене.
— Нарушил съм клетвата към един клетвопрестъпник. Със сигурност не можеш да ме виниш за това.
Грейлин стана и сви ръката си в юмрук.
Симон въздъхна.
— Успокой се. Имаше няколко души, които се нуждаеха от истината и тя можеше да им бъде поверена.
— Като на теб ли?
— Като на игуменката на Манастира.
Грейлин познаваше тази жена и я уважаваше. Бавно се отпусна в стола.
— Ти не си глупак, Грейлин. Не си някакво наивно пале. Със сигурност разбираш, че някои неща могат да надделеят дори над дадената дума. И го показа доста ясно в миналото. Нима любовта не те накара да престъпиш клетвата си?
Грейлин усети как лицето му пламва, не от срам, а от надигащ се гняв.
— Мислиш ли, че е нужно да ми напомняш за…
Симон го прекъсна с вдигане на ръка.
— Честна сделка.
Озадачен от думите му, Грейлин си пое дъх, после отсече:
— Какво имаш предвид?
— Тъй като разкрих тайната ти, за отплата ще ти дам една от моите.
Грейлин се намръщи. Не го интересуваше никоя от пазените от Симон тайни, но бе достатъчно заинтригуван да махне с ръка.
Симон захапа лулата и се приведе напред. С един пръст събу износения чорап от левия си крак и го захвърли настрани. После вдигна крак, за да покаже на Грейлин ходилото си.
— Какво мислиш за това?
Грейлин се приведе напред и стигна до едно категорично заключение.
— Имаш нужда от баня. С много сапун от луголист, за да отмие тази воня. Ако изобщо е възможно.
— Погледни по-внимателно, близо до петата.
Грейлин се приведе още по-близо. Присви очи и забеляза малък изпъкнал белег. Изглеждаше просто като нещо, което може да се получи при настъпване на горещ въглен, търкулнал се от огъня.
— Изгаряния ли ще сравняваме? — попита той.
Симон наклони леко крака си и белегът се превърна от бучка удебелена кожа в смътните очертания на роза. Грейлин се дръпна назад.
„Не…“
Симон свали крака си.
Грейлин изгледа бившия алхимик с нови очи.
— Да не намекваш, че принадлежиш към…
— Скритата роза? — Симон повдигна вежда.
Грейлин изпръхтя.
— Това са само приказки, съчинявани от хора, които виждат сенки където няма такива.
— Чувал си ме да се оригвам и пърдя. Това не е ли достатъчно истинско за теб?
През годините си в Легиона и след това той бе чувал слухове за Скритата роза, общество на шпиони, което не е свързано с никой крал или държава. Говореше се, че те били лишени от звание алхимици и йеромонаси, тайно вербувани, за да използват уменията си за една по-висша цел: да защитават и пазят знанието през възхода и падението на кралствата. Някои подозираха, че истинската им цел включва насочване на историята, и вярваха, че Розата е невидимата ръка, която в крайна сметка върти колелата на света.
Грейлин се втренчи в Симон.
„Ако той е част от тази ръка. Земята е обречена.“
— Това изплаща ли дълга ми? — попита Симон.