— При положение че казаното от теб е вярно.
Симон сви рамене.
— Една продадена тайна не изисква купувачът да вярва в нея. Тя е ценност сама по себе си.
Грейлин се надигна, изгубил търпение.
— Смятай, че дългът ти е платен. Аз обаче не искам да имам нищо общо с външния свят.
Симон продължи да седи, даже се облегна.
— Не за външния свят трябва да се тревожиш. — Запафка с лулата, после вдигна свитъка над тлеещата ѝ чашка. — Това съобщение се отнася за детето на Марейн.
Грейлин изстина. Цялата кръв се отцеди в краката му. Неспокойният мир, който бе установил в себе си, изведнъж се натроши на хиляди болезнени късчета.
— Дъщеря е, доколкото разбирам. — Симон поднесе пергамента към огнената чашка на лулата. — Но ако не искаш да се замесваш…
Грейлин скочи и грабна съобщението. Стисна го, докато миналото го заливаше.
Коленичил в малката лодка, Грейлин хвана треперещите ръце на Марейн в своите. Това бе единственият начин да ѝ попречи да говори, да откаже на молбата му.
Усещаше я как трепери. Тя се опита да освободи ръцете си, в очите ѝ имаше отчаяние, сълзи течаха по бузите ѝ.
— Трябва да вървиш — настоя той.
Кимна към ивицата обрасъл с трева пясък, в който бе опряла лодката, след като я бе закарал колкото може по-навътре в блатата. Не можеше да продължи нататък. Най-голямата надежда за Марейн и нероденото ѝ дете бе да се скрие в блатото, докато той се опита да подмами корабите на легиона, събиращи се по крайбрежието на тези блатисти земи.
Тя издърпа ръцете си и сви юмрук до гърдите си, после разтвори пръсти като напъпваща роза. „Обичам те.“ Движенията ѝ бяха бързи, почти прекалено бързи, за да ги разбере, но трескавото ѝ лице бе лесно за разчитане: „Позволи ми да дойда с теб. Трябва да останем заедно. Даже ако това означава да умрем.“
Той сложи ръка на корема ѝ и му се стори, че усеща бебето под дланта си. Дори сега не знаеше дали е негово или на краля.
— Ами бебето? — попита той. — Би ли рискувала живота му, за да прекараме още няколко мига заедно?
Тя покри ръката му със своята. Той усети решително ритване под дланта си. „Трябва да е мое дете.“ Въпреки ужаса откри, че се усмихва. Вдигна очи и Марейн му отвърна с тъжно подобие на същото изражение. Той опря чело в нейното.
— Трябва да вървиш — прошепна ѝ. — Пък дори да е само заради детето.
Тя се отдръпна, посочи към гърдите му, после сплете пръсти като люлка.
„Нашето дете.“
Той кимна. Бяха стигнали до това решение още щом коремът ѝ започна да расте. Не го интересуваше кой е бащата, а само, че детето ще е негово. Ето защо бяха планирали това бягство. Кралят бе чакал досега, за да реши дали детето да живее или да умре. Торант вече имаше две момчета, но смяташе, че трети наследник, пък макар и копеле, може да подсигури трона му в случай че двамата по-големи синове умрат. После някакъв гадател хвърли кости, изследва нощното гърне на Марейн и прецени, че детето ще е момиче. Тъй като имаше голяма вяра на своите гадатели и ясновидци, Торант заповяда бебето на Марейн да бъде извадено с дози чай от копелдашка билка, а ако това не успее, с нож и кръв.
Затова двамата избягаха още същата зимна нощ.
— Не бива да чакаме повече — каза Грейлин. — Ако искам да ги отвлека, трябва да изляза в открити води веднага.
Най-после тя отстъпи, плачейки безмълвно, с тресящи се рамене. Той ѝ помогна да слезе на брега. Привлече я към себе си за една последна целувка. Вкуси солта на сълзите по устните ѝ. Искаше му се да остане тук вечно, но това бе невъзможно.
Отдръпна се, борейки се със собствените си сълзи, и притисна в ръцете ѝ един нож.
— Отдалечи се колкото можеш — нареди ѝ. — И се скрий. Ако успея да се изплъзна, ще те намеря. Кълна се.
Тя кимна и стисна камата.
Той се върна в лодката и я оттласна от брега. Плъзна се по черната блатна вода, взирайки се назад към нея.
Тя стоеше с юмрук на гърдите и разтвори пръсти.
Той повтори жеста. Знаеше, че тъкмо оттам започнаха всичките им беди. Преди година Марейн бе предложена на Грейлин като частна учителка, за да го научи на езика на знаците, който използваха робините за наслади. Като капитан, той се бе надявал да усвои този метод на общуване и да го използва за безмълвна комуникация в легиона или дори на бойното поле.
Мислеше се за толкова умен, че се е сетил за тази тактика.
А също и крал Торант.
Грейлин и Торант бяха приятели открай време. Бяха изкарали заедно деветте си години в легиона и трудностите и несгодите ги бяха направили близки другари. Грейлин още помнеше младия принц, хвърлен във военното обучение направо от безгрижните си покои във Върховръх, момче с момичешки руси къдрици. Макар да бе предопределен за трона, учителите не му правеха никакви специални отстъпки, такава бе традицията. Правилото на легионерската школа бе просто; „Нужна е най-високата температура, за да се изкове най-здравата стомана“. И учителите им — все закоравели войници — им го набиваха в главите ежедневно.