За да станат нещата още по-зле, Торант бе тормозен без задръжки от другите новобранци. Грейлин — с една глава по-висок и със силно чувство за справедливост, насадено у него от родителите му в Широзем — защитаваше принца, но не за да спечели неговото благоразположение, а защото така бе редно и справедливо. Освен това тренираше с него, за да развие уменията на младежа, да го научи да побеждава по-възрастни и по-едри мъже. Така двамата постепенно внесоха ново допълнение в правилото на школата: „Най-здравата стомана се получава от съединяването на два метала.“
Приятелството им стана нерушимо.
Даже след години, когато Торант се възкачи на трона и животът ги тласна в различни посоки, обичта им един към друг остана, докато накрая Грейлин преви коляно пред краля и пое командването на личната му гвардия, заклевайки му се във вечна вярност.
Ето защо, години по-късно, когато Грейлин прояви интерес към изучаването на безмълвния език на робините за наслади, кралят го покани в личния си харем. Кралят не бе егоистичен с робините си. Споделяше ги охотно, с изключение на една.
Марейн.
Грейлин разбра защо още щом я видя за първи път. Тя бе ненадмината красавица, богиня, изваяна от мрамор. Косата ѝ бе тъмнозлатиста, сякаш изтъкана от самия Небесен отец. Имаше засукана фигура и щедър бюст, но най-вече бе кротка и спокойна, топла и подканваща. Очите ѝ бяха толкова тъмносини, че човек можеше да се изгуби в тях навеки.
Торант я повери на Грейлин заради дългото им приятелство, скрепено с дадените клетви. Освен това наскоро Грейлин се бе сгодил за една млада жена от родния му град, която не сгряваше сърцето му, но бе изгодна партия за всички негови роднини.
В продължение на много луни той се срещаше с Марейн и учеше безмълвния ѝ език. Това бе свързано с много докосване: как да сгънеш пръстите си, къде да преместиш ръка, кога да преминеш от един жест към друг. Обучението включваше много смях между двамата, а после тихи разговори с думи и жестове. Той бавно опозна живота на робините: какво жените никога не споделяха, какво държаха близо до сърцата си, страховете им, отчаянието им, скуката им и надеждите им.
Това сломи сърцето му и пробуди чувството му за справедливост. На всичко отгоре той разчиташе върху лицето на Марейн много повече от онова, което тя изразяваше с ръце. Опита се да ѝ помогне — на нея и на другите, използвайки приятелството си с краля, но усилията му се оказаха напразни и това само усили недоволството му. Той имаше чувството, че търкаля камък нагоре по хълм, който става все по-стръмен.
И все пак Марейн никога не го винеше за неуспехите му. Вместо това една нощ го заведе до сребърна клетка, в която държеше мъничка лиропойка. Птичката чуруликаше и пееше сладко, подскачайки по пръчките, макар че Марейн държеше вратичката винаги отворена.
Тя му каза с жестове: „Всички живеем в някакъв вид клетки. — Усмихна се тъжно. — Като знаем това, трябва да пеем при всяка възможност.“
С времето нещо в него се пречупи.
Без дори да я целуне, той се бе влюбил в нея.
Накрая никой от двамата вече не можеше да отрича истината, изникнала мълчаливо между тях.
Сега, докато избутваше лодката с пръта, той си спомни първата им нощ заедно. Страхът го бе направил нежен, след като знаеше колко са я наранявали в миналото. Влезе в нея бавно, оставяйки я да го придърпа по-навътре. Скоро страстта им се разпали до пожар, който не можеше да бъде овладян. След това тя дълго трепери под него. Едва след като го пусна, той осъзна, че треперенето ѝ на наслада е преминало в тихо хлипане.
Тя му обясни, че сълзите ѝ са предизвикани от радост и тъга. През целия ѝ живот никога не била обладавана с такава любов и нежност. След това двамата се радваха на много нощи заедно, сплетени в обятията си, откривайки един за друг много повече, отколкото думите можеха да изразят — докато накрая коремът ѝ не се изду от дете. Той не знаеше дали бебето е негово или на краля. Но когато Торант нареди то да бъде извадено, сякаш е лайно в нощно гърне, Грейлин знаеше какво трябва да направи.
Трябваше да наруши клетвата си.
Сега се взираше в Марейн, застанала самотна на брега на блатото, и в сърцето си знаеше истината.