Въпреки опасенията си Грейлин бе позволил на Симон да го заведе на юг в град Савик. Двамата се насочиха към част от брега, където малцина дръзваха да стъпят. Това бе начупена линия от дълбоки фиорди, отрупани с високи назъбени скали. Водите тук гъмжаха от опасни плитчини и непредсказуеми течения. По цялата си дължина скалите бяха надупчени от пещери, за които се говореше, че образуват подземен лабиринт, два пъти по-голям от Савик.
Този насечен брегови отрязък бе дом на различни кланове пирати, главорези и разбойници от всякакъв вид. Те върлуваха из моретата на Короната, макар че най-често нападаха развлекателните корабчета, които плаваха от Халенди за терасираните домове и сараи, отрупали крайбрежните скали на Лирия на север от Савик. Там богаташите на кралството бягаха от лятната жега, търсейки по-хладния климат по бреговете на Аглероларпок, където да прекарат най-горещото време на годината.
Пътуваха дълго и Грейлин вече го караше на дрямка, когато Симон най-после вдигна ръка и посочи напред. Дръпна юздите на кобилата и изостана, за да се изравни с каруцата. Кобилата цвилеше и пръхтеше раздразнено към понито на Грейлин, което просто размаха опашка и я перна по хълбока.
Около тях правите елши се бяха сменили с тъмни борове и криви кипариси. Грейлин се поизправи. Морето вече изпълваше въздуха с дъх на сол. Даже през громоленето на колелата и тропота на копитата ушите му доловиха далечния тътен на мощен прибой в начупените скали.
— Сега внимавай — предупреди го Симон. — Стой близо до мен. Никога не знаеш дали ще ти кажат „добро утро“, или ще ти забият копие в червата.
— И това са хората, на които смяташ, че можем да вярваме?
Симон се намръщи.
— Разбира се, че не. Но този негодник Дарант ще спази договорката, стига възнаграждението да надхвърля печалбата от евентуално предателство.
Грейлин хвърли поглед назад към каруцата си. Тя бе натоварена с вързопи кожи и достатъчно сушено и осолено месо, за да изхрани цяло малко село през зимата. Това бе предостатъчно, за да си купи пътуване през морето, но дали щеше да стигне за опазване на тайната му? Не можеше да поема никакви рискове, затова бе събрал всичко ценно от дома си.
— Да вървим — каза Симон и смуши отново кобилата.
Докато го следваше, Грейлин изгледа с присвити очи гората. Не видя нищо да се спотайва там, но се вслуша в думите на Симон. Даже подсвирна на Аамон и Калдер да се приближат. Нямаше нужда да започва война още преди да са стигнали до брега.
Четвърт левга по-нататък осъзна, че не се приближават към брега. „Вече стигнахме.“ От един процеп вляво изведнъж долетяха солени пръски и силен повей на вятъра.
Той огледа с по-зорко око терена наоколо. Макар да изглеждаше, че гората се простира равна напред, земята бе набраздена от тъмни пукнатини, в които шумеше вода и се издигаше мъгла. Докато напредваха, тези пукнатини се сляха в дълбоки канали, които растяха в посока към фиордите.
Симон спря, изправи се на стремената и се огледа за момент.
— Изгуби ли се? — изсумтя Грейлин.
— Не — отвърна Симон, но съвсем не изглеждаше толкова сигурен. — По-добре е да внимаваш, отколкото да паднеш от крайбрежните скали или в някоя дупка. Има си причина никой никога да не е успял да изкорени този твърд народ от още потвърдите скали.
Обезпокоен от думите на алхимика, Грейлин подсвирна пак, за да даде сигнал на Аамон и Калдер да дойдат при каруцата. Две сенки се появиха от гората зад тях. Варгрите дишаха тежко и размахваха опашки, косматите им уши бяха щръкнали.
Кобилата на Симон изцвили уплашено и заигра. Само това, че алхимикът се вкопчи в лъка на седлото, го задържа да не падне. Той изруга и овладя животното, което обаче продължи да пристъпва нервно.
Братята на Грейлин останаха нащрек, макар че Калдер наведе муцуна и изгледа танцуващата кобила. Двамата несъмнено бяха гладни.
Симон се втренчи кръвнишки в Грейлин.
— Другия път ме предупреди. За малко да се подмокря.
— Какво? — Грейлин се наслаждаваше на раздразнението на спътника си. — Не ме ли чу как подсвирнах?
Симон изръмжа и се обърна напред в седлото.
— Насам.
Тръгнаха пак, криволичейки по път, който, изглежда, само Симон знаеше.
Или поне се преструваше, че знае.