След безкрайно пътуване по маршрут, който извиваше ту насам, ту натам, зад каруцата се надигна глухо ръмжене и Грейлин се вцепени на капрата. Сякаш призовани от този звук, десетина мъже в тъмносини плащове се появиха от гората и препречиха пътя им.
— Остани тук — заповяда Симон и подкара кобилата напред, за да се срещне с тях.
Грейлин не можеше да чуе какво се говори, но от време на време някоя клонка изпукваше отляво или отдясно, което подсказваше, че в гората се крият и други. Зад него ушите на братята му се въртяха, следейки звуците, макар че главите им не помръдваха. Космите по гърбовете им настръхнаха, сякаш изпробваха въздуха за някаква заплаха.
Отпред Симон се обърна в седлото и му махна да се приближи. Грейлин тръсна юздите и подкара каруцата към алхимика. Мъжете в плащовете се стопиха в гората, с изключение на двама, които ги поведоха нататък.
Докато пътуваха през рядката гора, Грейлин зърваше от време на време синьото море, накъдрено от бели гребени. Но те не отиваха чак там. Ескортът им ги отведе до широка пукнатина в земята със стръмен път, спускащ се от едната ѝ страна. През ръба се виждаше черната вода, която клокочеше и се блъскаше далеч долу.
Без никакво колебание Симон пое надолу. Грейлин го последва, насочвайки каруцата по тесния път. Аамон и Калдер пристъпваха отзад, като скъсяваха разстоянието.
Пътят се отклони от пукнатината и навлезе във влажен тунел, озарен от факли. Мирисът на морето го изпълваше и щипеше носа с дъх на сол и цъфтящи водорасли. Той си представи задръстените морета на сто левги на юг. Гъстата маса от плаващи водорасли образуваше непрекъсната широка ивица от този бряг до блатата на Мир, създавайки естествена преграда срещу всякакво бързо нашествие от юг, също като накъсаните плитчини и атоли на Защитните острови от обратната страна на Халенди. Тези естествени прегради бяха пазили кралството от векове, пречейки на всякакво нежелано нахлуване.
Грейлин се надяваше, че едно дребно промъкване ще остане незабелязано. Все още усещаше под пръстите си пергаментовия свитък и счупения восъчен печат. Думите, написани там, пламтяха в главата му.
„Не бива да се провалям.“
Знаеше, че ако този втори шанс се окаже безплоден, никога няма да го преживее.
Накрая, след дълго криволичещо спускане, пътят отпред засия, огрян от ослепителна светлина. Не след дълго тунелът излезе на широк пясъчен плаж, който опасваше сребристосиньо езеро, открито към вечерното небе. Вдясно, между високите скални стени, ленива река течеше към морето. Отляво огромен водопад се изливаше с грохот във водата, вдигайки мъгла, която изпълваше долината. Скалите наоколо бяха влажни, обрасли с папрати, от които капеше вода, и дебел слой изумруден мъх.
Грейлин последва Симон и ескорта им на брега. Наоколо шетаха мъже и жени. В края на езерото се товареха сандъци. По скалните стени, под един каменен заслон, се издигаше селце от паянтови дървени къщи — катереше се хаотично нагоре, свързано със стълби, дървени стъпала, висящи мостове и макари с въжета. Оттам долитаха веселите звуци на тъпани, гайди и струнни инструменти, заедно с дрезгав смях, викове и лаене на заповеди. Мястото бе обвито в дим от десетки каменни огнища и цвърчащи железни мангали.
Двамата със Симон тръгнаха по брега към купчината сандъци край езерото. При минаването им много глави се обръщаха към тях с вял интерес — а после се обръщаха отново, щом зърваха двата варгъра, вървящи след натоварената каруца. Хората замръзваха. Родителите издърпваха децата зад себе си. Неколцина от най-смелите дръзнаха да пристъпят по-наблизо; повечето се отдръпваха предпазливо назад.
Силен глас проряза тътена и шумотевицата:
— Ехей, насам!
Грейлин се извърна от селото към камарата сандъци и бурета. Висок мъж премина вихрено между мъжете, работещи там, и закрачи да ги посрещне. Носеше късо тъмносиньо наметало, което се развяваше зад него. То бе в тон с туниката и панталоните му, препасани с кожа на змиорка, високите му до прасеца ботуши бяха от същия материал.
На лицето му бе изписана широка усмивка, на която Грейлин не вярваше.
„Никой не е толкова щастлив.“
Симон се смъкна от кобилата, прегърна мъжа и го потупа по гърба.
— Добра среща, Дарант.
Двамата поприказваха малко, размениха новини, обсъдиха времето и слуховете за война.
Грейлин използва това време, за да прецени на око непознатия, който според Симон бе главатар на един от суровите кланове, превърнали този негостоприемен бряг в свой дом. Косата на разбойника, подрязана до раменете, падаше свободно и бе толкова черна, че изглеждаше синкава, близка по цвят до облеклото му. Очите му приличаха на черни диаманти, блестящи от твърдото му, загрубяло от солта гладко обръснато лице.