Със сигурност никой не го споменаваше, но всички го чувстваха.
Дори кетра’каите, които се озъртаха крадешком към нея и шепнеха помежду си.
Никс изглеждаше сляпа за всичко това. По време на дългото пътуване почти не бе продумала, явно потънала в мисли, за които още не бе готова да говори. Често се озърташе към кетра’кайската старейшина, но всеки неин опит да се приближи бе отблъскван, не със сила, по-скоро сякаш някакъв вятър изтласкваше жените и старицата от нея, ако Никс се приближеше твърде много.
Джейс също оставаше закрилнически близко до нея, като се задъхваше и пухтеше в опит да не изостава. Канти бе започнал да разбира доколко е подценявал издръжливостта на калфата и безграничната му вярност към неговата приятелка. Последното със сигурност се дължеше на някаква юношеска любов, която още оставаше неизречена. Канти бе изпитвал един-два пъти подобни чувства и знаеше колко са болезнени те за сърцето — прелестна мъка, примесена с надежда, желание и безкрайно много несигурност.
Въпреки това той долавяше у Джейс дълбини, за които калфата, също както и Никс, не подозираше. Когато Канти го видя за първи път, го прецени като немарлив, със слаби мускули и шишкаво тяло, закърнял от годините, прекарани в укритието на Манастира, всъщност нищо повече от едно голямо дете. Но след многото дни заедно бе започнал да осъзнава колко несправедлива е преценката му.
„Точно аз би трябвало да го знам най-добре.“
В ушите му още ехтяха множеството подигравки от миналото, от хора, които изобщо не го познаваха: Мухльото, Тъмното нищожество и много други, още по-груби.
И все пак, въпреки че напоследък мнението му за Джейс се бе повишило, понякога му се искаше да го зашлеви през мърлявото лице. Като сега например.
Като си обу ботушите, Джейс посочи към езерото.
— Говори се, че водите на Хейлса притежавали чудодейни целителни сили. Мнозина идват тук с тежки болести и се кълнат, че пиенето на тази вода или къпането в нея ги е излекувало.
Канти затвори очи и изпъшка наум. Спомни си широката усмивка на Джалик и думата, която горянинът бе изрекъл, сочейки купичката с прашец. „Краал.“ Явно кетра’каите имаха лек срещу скрийчовете.
Тих стон го накара да отвори очи. Никс бе пристъпила от мястото си край дънера към езерото. Каквато и магия да се бе просмукала в нея, сега се свлече от раменете ѝ и снагата ѝ се прегърби. Той знаеше от какво се страхува тя, каква вина я гризе. Обещанието за целителни води отваряше в сърцето ѝ рана, която едва бе зараснала.
Канти се приближи до нея и прочисти гърло, опитвайки се да си докара лекомислие, което не чувстваше.
— Това е само легенда — рече насмешливо. — Онзи разузнавач, когото познавах, Бре’бран, се присмиваше на такива приказки.
Това бе лъжа, но Канти знаеше, че Никс има нужда да я чуе.
— Това езеро не е по-различно от всяко друго — продължи той. — Наистина. Хората в Спокоен кът страдат от също толкова болести като жителите на всеки друг град. Да, красиво е и така нататък, но чак пък чудодейно? — Изпръхтя горчиво. — Нелепици.
Джейс се поизправи.
— Но според „Медикум Приз“ на Лиландра водите били богати на…
— На лайна — прекъсна го Канти, като се намръщи и се втренчи многозначително в гърба на Никс. — Които се изливат от канализацията на Спокоен кът. И знам, че онези рибари, дето плават ей там, много пъти са пикали в това езеро.
Джейс най-после като че ли разбра. Преглътна тежко, бузите му почервеняха и той кимна.
— Сигурно е така.
— Тогава стига дрънканици за чудодейни води — отсече Канти. — Чака ни още дълго вървене, докато стигнем до Спокоен кът, а кетра’каите вече идват.
И махна към горяните, изкачващи се по склона към тях заедно с Фрел, чието лице бе поруменяло от вълнение, че е наблюдавал церемония, на която жителите на низините рядко са ставали свидетели.
При приближаването им Канти се намръщи.
„Ако този кльощав алхимик обели и една дума за лекарства…“
И все пак вредата бе нанесена. Никс се изправи, но уви наметалото по-плътно около тялото си, сякаш изведнъж ѝ бе станало студено. Или може би усещаше, че магическата мантия на гората е свалена от нея от ненавременните думи на Джейс.
Фрел вероятно бе доловил промяната на настроението на върха на хълма. Изгледа ги намръщено, без да казва нищо неуместно, и махна към езерото.
— Би трябвало да стигнем до Спокоен кът за няколко камбани време.
Канти кимна.
— Тогава по-добре да не се бавим.
Последва кетра’кайските разузнавачи, влачейки със себе си своите мрачни страхове, които растяха с всяка крачка. Бедрото, където го бе одраскала арбалетната стрела, го болеше. По-рано бе смятал този изстрел за случаен, но сега го глождеха подозрения. Представи си как червеноликият Малик мушва с меча си към него. И лицето на един друг ви-рицар, предводителя на отряда. Анскар не би стоял със скръстени ръце, след като е позволил на Канти да се спаси от опита му за убийство.