„Явно не е.“
И ако бе жив, то Грейлин още веднъж се оказваше клетвопрестъпник. Беше се заклел никога да не се връща в Халенди, никога да не стъпва отново в кралството.
Дори Хадан разбираше как милосърдието може да се обърне срещу теб.
— Нима може да има някакво съмнение, че се подклажда бунт? Синът на краля, предполагаема дъщеря, а сега и завръщането на опозорен рицар на кралството. Това трябва да бъде спряно, преди заразата да се е разпространила и пуснала корени.
Торант кимна и лицето му се втвърди при разпалените думи на генерала.
Рит обаче не бе приключил с пленницата им. Приближи се до нея. Очите му се присвиха, докато я гледаше как се мята. Витаас се приближи от другата ѝ страна с прокълнатата пищяща кутия.
— Какво се мъчиш да не ни кажеш, игуменко Гайл? — попита той студено.
Очите ѝ се подбелиха. Пяна изби на устните ѝ, които се изпънаха в линии на агония. Но медните игли засияха още по-ярко, пронизвайки по-дълбоко волята ѝ.
Тя изкрещя и мина на родния си език. От изтерзаното ѝ гърло бликнаха клашиански думи.
— Вик дире Ра!… Вик дире Ра се шан бения!
Рит залитна крачка назад. Витаас потрепери и едва не изтърва медната кутия. Положи усилия да я задържи — но това бе достатъчно за игуменката да се овладее.
Очите ѝ се взряха право напред. Болката ѝ се превърна в ярост. Тя изтръгна едната си ръка от белезниците, разкъсвайки кожата. Метна се напред и грабна един дълъг нож от близката маса. Преди някой да успее да ѝ попречи, заби острието в гърлото си.
Рит посегна към ръката ѝ, но тя завъртя ножа и го издърпа обратно сред мощна струя кръв. В погледа ѝ имаше такава омраза, че Изповедникът отстъпи.
След още няколко мъчителни вдишвания животът в очите ѝ угасна.
Кралят сграбчи Рит за рамото.
— Какво каза тя накрая? За какво говореше?
— Не знам — отвърна Рит. — Само някакви безсмислици, избълвани, докато се мъчеше да освободи волята си. Явно не искаше да знаем повече.
Микен подозираше, че Изповедникът лъже. Дори кралят присви сурово очи срещу Рит. Но Хадан бе чул достатъчно.
— Няма значение. Това е още едно доказателство за заговор с цел сеене на раздор и разделяне на кралството — рече той. — Интрига, подхранвана от клашианците и дирижирана от един от тях. Трябва да я потушим веднага.
Рит се обърна към тях.
— Генералът е прав. Трябва да сложим край на това, преди да започваме каквато и да било война.
Торант кимна. Микен никога не бе виждал лицето му толкова зачервено.
— Хадан, ти ще командваш бойния кораб, заминаващ за Облачен предел. Всъщност удвои броя на войниците. Ще сложим край на това веднъж завинаги.
Кралят се обърна към светлия си син.
— Ти също ще заминеш, Микен. Време е да изправиш претенциите си за трона срещу измяната на брат си. Цял Халенди трябва да го види, за да изчезне всяко възможно съмнение в наследствеността.
Микен се поклони, приемайки този суров дълг. Знаеше, че с войната, която предстои, трябва да блести по-ярко от всякога, да бъде знамето, около което да се обедини кралството. Но знаеше също и защо баща му рискува първородния си син в такова начинание.
Представи си корема на лейди Миела, наедрял от обещание.
Кралската линия на рода Масиф щеше да устои — трябваше да устои — независимо от всичко.
40.
След като възложи на друг от ифлелените да заведе групата на краля обратно до Върховръх, Рит потъна още по-далеч от слънцето. Спусна се на половин левга по-надолу до истинското сърце на владенията на мрачния бог — и тайната, заровена там от седем века.
Беше оставил Витаас в схолариума му, където той възнамеряваше да разцепи черепа на игуменката и да поровичка из мозъка ѝ. Искаше да установи какво в процедурата бе подействало и какво не, за да усъвършенства още повече метода си. Ифлелените — като всички Изповедници — знаеха, че знанието рядко се добива с внезапни пристъпи на прозрение, а по-често с мъчителни провали и дребни триумфи. Малцина разбираха колко векове са били нужни да се събере изоставеното от древните и да се върне към живот.
Което важеше с особена сила за това, което се намираше отпред.
Рит стигна до висока двукрила абаносова порта, изрисувана с рогатата змия. Бутна я и символът се раздели на две. Той влезе в светая светих на ифлелените. Стаята приличаше на онази горе — купол от полиран обсидиан. Освен това бе заобиколена от врати с отбелязани на тях различните насоки на изследвания, всички свързани със съдържанието на тази стая.