Цялата ѝ ширина бе заета от оплетена мрежа от медни тръбички и стъкленици, по които течаха и бълбукаха тайнствени алхимикали. Тя стигаше от сводестия таван до полирания под. Гигантският апарат пухтеше, изпускаше пара и пулсираше като жив.
Четирима кръвородни бележеха основните посоки на земните магнитни енергии. Всичките вързани жертви бяха деца под единайсет години, отмъкнати от претъпканите улици на градското Дъно. Такива млади жертви даваха най-много мощ на дестилационния процес. Всяко дете лежеше отпуснато, гърдите им бяха срязани и зееха като малки прозорци. Мехове изпълваха дробовете им с въздух, издуваха ги и ги спадаха, разкривайки пиковете на биещите им сърца.
Кръвта им течеше по тръбите и съдовете на апарата. Младите им клетки бяха изцеждани, после пречиствани на всеки етап, докато накрая остане само концентрирана жизнена сила. Според древните томове тези енергии се съдържаха в малки частици, освободени от разкъсаните клетки, невидими прашинки, които древните наричали митохондрии. Рецептата за това мощно гориво идваше от същите текстове. Въпреки това на ифлелените им бе отнело векове да изучат и усъвършенстват тези методи, като ги приспособяваха и развиваха — включително с използването на живи жертви.
Всяко дете издържаше по пет дни, преди да умре, отдавайки целия си живот на жадната медно-кристална мрежа. Само преди век същата тази машина бе консумирала по дете на ден, но ифлелените бяха подобрили методологията през годините, бележейки голям напредък. Освен това се бяха научили да използват тези дестилирани еликсири, за да удължат собствения си живот.
Рит мина покрай малко светлокосо момиченце, чиято глава бе отметната назад, а в гърлото му бе вкарана тръба. Прокара пръсти през косата му в мълчалива благодарност за дара и саможертвата му.
Едва си спомняше своята младост като помощник на един гжоански мистик. Той и майка му бяха избягали от Владението, когато беше на шест, точно преди да дойде моментът да го ослепят, за да го подготвят за собственото му обучение като мистик в планинската им крепост. Той потисна спомените за онова мъчително време, за преследващите го гжоански ловци, убийството на майка му от роботърговци, собствените му години като роб за наслади, преди най-после да се озове в школата Теасл на островите Тау от другата страна на Короната.
Успя да влезе в славната школа само защото един йеромонах, който бе ползвал услугите му в бардака, забеляза татуировката от вътрешната страна на горната му устна, която го бележеше като собственост на мистиците. Само редки деца получаваха такова обучение. Вярвайки, че едно такова момче е специално — а може би с желанието Рит да му е подръка за лесни наслади през следващите години — монахът му бе уредил влизане в Теасл. Там младежът преуспя със собствени сили и накрая стигна до първия си великрист, по алхимия. След това благодари на йеромонаха — изкорми го с кама и замина за Калето, където спечели втория си великрист и стана първо Изповедник, а после и ифлелен.
Дори сега, толкова години по-късно и след като бе постигнал толкова много, той още се будеше с онази стара болка и срам от младите си години, когато бе беззащитен и зависеше от милостта на другите. Това подклаждаше студения огън у него, амбицията, желанието никога да не бъде отново нечий подчинен. За да си гарантира това, търсеше силата, скрита в древното знание, решен да не позволи на нищо и на никого да му попречи да се превърне в страховита сила, по-могъща от всеки крал.
Изръмжа и отхвърли тези мрачни мисли, за да се съсредоточи отново върху блестящото чудо пред себе си. Бе посветил остатъка от живота си на разгадаването на тайните, скрити тук. Очите му се взряха напред, където чакаше един от братята му.
Изповедник Скерен го бе повикал тук долу по спешност, но Рит не можеше да се отзове, преди кралят да си е тръгнал.
За да стигне до брат си, Рит трябваше да се промъкне през влудяващата медна паяжина, като се навеждаше, извиваше и промушваше по посока на центъра ѝ — където чакаше един гладен паяк, поместен в самата ѝ сърцевина, талисман с огромна важност.
Отпред Скерен се бе привел над свещения артефакт.
Рит зърна части от него, докато се приближаваше. Изваяният бронзов бюст бе свързан с голямата машина посредством жици и тръби. Лицето на скулптурата бе на мъж с къдрава брада и също такава коса. По бронзовата му кожа се виеха шарки от енергиите, проникващи през нея. Най-фините му къдрици и косъмчета се полюляваха като движени от невидими ветрове. Стъклени очи във виолетовосиньо блестяха мътно, слепи за всичко наоколо.