Микен сведе поглед към алените пръски по жакета и долните си кожи. Щеше да му се наложи да се преоблича пак. Когато стана, Анскар вдигна очи към него, все още шокиран — но вече не от атаката, а от осъзнаването.
— Аз заповядах да убият брат ми в блатата. Баща ми никога не би могъл да извърши подобно нещо. Прекалено е мекосърдечен. — Микен смъкна оцапания жакет през главата си. — Великодушието у един крал може да е благодат в мирни времена, но при заплаха от война е пречка.
Откопча кукичките на горните си кожи.
— Виж докъде докара баща ми неговата доброта. Втори син, който сее хаос. Дали Канти го прави преднамерено или несъзнателно, няма значение. Да не говорим за онази копелдачка, която е трябвало да бъде убита още щом коремът на майка ѝ е започнал да се подува. Даже милосърдието на баща ми към неговия приятел, рицаря Грейлин, сега води до още нарушени клетви в ущърб на кралството.
Анскар изгъргори несъгласно и се свлече на каменния под.
— Оттук нататък аз ще бъда гибел за такива милосърдия. — Микен си спомни по-раншното си обещание към баща си. — Аз ще бъда мълнията на бащиния си гръм. Ще удрям там, където е нужно да се убива. Ще спестя на краля необходимостта от студена безпощадност. Ето такъв син ще бъда на баща си.
Докато сваляше дрехите си, Микен осъзна, че говори на мъртвец. Заобиколи локвата кръв и в този момент откъм вратата отекна ново силно тропане.
Той изстена, затвори очи и се замисли за вариантите, когато отвън долетя висок глас.
— Принц Микен, Хадан съм. Идвам с Изповедник Рит, който носи неотложна вест от Крепостта на Изповедниците.
„Аха…“
Той отиде да отвори вратата.
— Явно всички имаме неотложни въпроси, за които да се погрижим преди заминаването. — Отстъпи встрани, за да разкрие тялото на пода. — Анскар беше надушил какво крояхме за брат ми.
Хадан влезе бързо заедно с Рит и потърка брадичка, взирайки се в разширяващата се локва кръв.
— Жалко. Анскар беше добър човек и още по-добър войник. Надявах се един ден да го привлека към каузата ни.
Микен изобщо не го беше грижа. Работата вече бе уредена. Вместо това се обърна към Рит.
— Генералът каза, че си имал да ми съобщиш нещо неотложно.
Рит си възвърна гласа след първоначалния шок.
— Да. Току-що разбрах за едно изгубено оръжие, което все още може да бъде намерено в Облачен предел. А Витаас подготвя други оръжия, които ще ни помогнат за нашата кауза.
Микен се намръщи.
— Какви оръжия?
Рит му каза.
Микен пребледня и се взря в тялото на Анскар.
„А пък аз мислех себе си за безмилостен.“
41.
Микен стоеше на палубата на бойния кораб „Титан“, кръстен на бога на бурите. Огромният балон с газ се издигаше над главата му, поклащайки се като нетърпелив кон. Стоманените въжета стенеха. Шест нива по-долу, под дебелия кил на кораба, по дока шетаха мъже и подготвяха кораба за излитане.
По-нататък подобна суетня цареше и около втори боен кораб, „Пиул“, кръстен на великана, подпиращ небето. Тази сутрин планът беше само един кораб да замине за Облачен предел, но след наученото в Крепостта на Изповедниците крал Торант бе наредил „Пиул“ да се присъедини към „Титан“. Смяташе да пресече бунта, преди да е имал възможност да започне.
Микен одобряваше решителността на баща си.
Гледаше как десетина Трошачи, джинове воини в кожени доспехи, въоръжени с брадви и стоманени боздугани, се качват на кърмата на „Пиул“. Последваха ги тилазаври на вериги и дори два сърпозъба — огромни ловни котки със стоманени шлемове.
Всеки боен кораб носеше цяла центурия рицари и двайсет вирлиански гвардейци, плюс един и половина пъти повече коне. Бордовете на „Титан“, също като тези на близнака му, бяха настръхнали от стоманени оръдия и огромни балисти, заредени с копия с железен връх. В долните части на кораба малки вратички криеха запаси от бурета с алхимични огньове, готови да се посипят върху земята долу.
Микен знаеше, че тази мощ е предназначена не само да изпепели семената на назряващ бунт — а и след това да поръси земята със сол. След такава зрелищна демонстрация на сила в планините никой повече нямаше да дръзне да надигне глас, камо ли меч срещу краля. В същото време тя щеше да мобилизира хората около знамето на рода Масиф. Микен бе научил как проявата на сила може да разпали в сърцата на простолюдието по-бурна гордост от техния крал и кралство.
Но знаеше също, че това зрелище не е предназначено само за собствения им народ — а и за армиите на Южен Клаш. То щеше да е като огнен пряпорец, развян срещу южните земи. Халенди имаше още двайсет кораба като „Титан“ и „Пиул“, закотвени тук и на стратегически места из цялото кралство. Вестта щеше да се разнесе от планините до Клаш като знак за решимостта на краля и предупреждение за безплодността на всяка атака.