„Досега.“
Крясъкът на Гайл още ехтеше в главата му, и особено последните ѝ думи: „Вик дире Ра се шан бения!“
Витаас явно прочете мислите му и ги преведе на глас:
— „Тя е преродената Сенчеста кралица“.
— Клашианското пророчество — прошепна Рит и усети ледена тръпка.
Погледът на Витаас се извърна от вратата и той изрецитира пророчеството.
— Онази, която ще се прероди един ден, в плът и кръв. Ще изгори всичко, което е притежавала, оставяйки след себе си само мрак и дивачество. Ужасно създание, което ще пръска подире си огън и разруха, докато цялата Земя не бъде погълната.
Рит помълча за момент, а после изрече онова, което знаеше, че тревожи и двама им.
— Възможно ли е да е вярно?
Спомни си как преди петнайсет години бе слушал думите на една гадателка, вещица, която хвърляше кости в нозете на робиня с издут корем. Тя предрече, че Марейн ще роди момиче, и това бе единственото, което интересуваше Рит в онзи момент. Той трябваше да е сигурен, че детето не е момче, което би могло да повлияе на наследствеността в рода Масиф. А после гадателката беше грабнала костите си прекалено бързо, лицето ѝ беше пребледняло. Обзет от подозрения, той я притисна и накрая вещицата призна, че над бебето е надвиснала сянка на гибел и разруха.
Навремето Рит не бе повярвал много на тези приказки. Повечето вещици и гадатели бяха обикновени шарлатани. И все пак думите ѝ бяха много полезни. Той използва нейното пророчество, за да посее страх и да накара неохотния крал да убие и майката, и детето. Тази хитрина му помогна също така да откъсне краля от влиянието на Грейлин си Мур — рицар, който смекчаваше нрава на Торант, а това не бе много подходящо за кралство с враждебен съсед.
Но в крайна сметка вредата бе нанесена. Дори след предателството на Грейлин Торант се забави прекалено много с убийството на майката, проявявайки твърде голяма милост към един клетвопрестъпник. Разбрали това, Рит и Хадан се бяха обърнали към принца, който бе под командването на васалния генерал в легиона. Бяха прекарали последните осем години, превръщайки Микен в по-суров водач.
„Ала сега костите на вещицата намериха нов глас в крясъците на игуменката.“
Витаас изглеждаше също толкова угрижен като Рит.
— Истина ли е или бълнуване? — попита той стаята. — Не знам, но не можем да рискуваме едно такова същество някога да се издигне на власт. Когато стигнем до Облачен предел, ти ще се заемеш със загубения ни талисман, а аз — с тази потенциална Вик дире Ра и ще се погрижа да бъде унищожена.
— А онези оръжия, които приготви срещу нея?
Витаас се обърна към другата врата.
— Всичко е готово.
Рит искаше да се увери, преди да си тръгне. Отиде до вратата и отмести резето. Открехна вратата достатъчно, та светлината на лампата да проникне в тъмния килер оттатък. Вътре стояха двама мъже с наведени глави и омотани във вериги тела — но всъщност не желязото ги задържаше.
Светлината на лампата се отрази в редици медни възелчета, блестящи по обръснатите им скалпове, които бележеха местата на игли — два пъти повече, отколкото бяха използвани върху игуменката. Витаас искаше да е сигурен, че волята им е напълно унищожена и от тях са останали само черупки, които ще се подчиняват на нарежданията на ифлелените. Двамата бяха заловени от Анскар в блатата и домъкнати тук заедно с игуменка Гайл.
Рит се вгледа в отпуснатите лица на двамата мъже и им прати безмълвна заповед:
„Аблен и Бастан… вие ще сте нашите кучета, за да заловим и убием сестра ви.“
XIII.
Огън в мъглата
Огънят е капризен съюзник, прати го към някой враг и често той ще изгори повече теб, отколкото врага ти.
42.
Никс се взираше със съмнение в привързания бързолет. Зяпаше огромния балон, поклащаш се над главата ѝ на разчистеното поле източно от Спокоен кът. Струваше ѝ се невъзможно дори такава голяма торба с газ да вдигне и да носи кораба отдолу.
Досега никога не бе виждала ветрокораб отблизо. Беше чувала, че те понякога приставали във Фискур, но дори това се случваше рядко. От време на време бе зървала някои от по-големите да плават над Мир — малки силуети, носещи се през рехавите облаци. Но не беше същото като да стоиш в сянката на един от тях.
Джейс дойде при нея, докато чакаха да свършат последните приготовления преди отпътуването им. Прикри прозявката си с юмрук. Вече бе късна сутрин, но тя не можеше да го вини, че е уморен. Снощи бяха стояли до късно, планирайки това пътешествие през морето.