Сякаш в отговор на това дъщерите му завъртяха други колела, докато дори шумът на огнепламовите горелки заглъхна. После отстъпиха от уредите си с мрачни лица.
„Врабчарят“ продължаваше да се носи през мъглите.
Канти стисна зъби, наострил уши, защото знаеше какво ще последва. Макар и Принц в шкафа, той все пак имаше някаква представа от бойна стратегия, особено след като училището на Калето бе толкова близо до Легиона.
Но той не бе единственият с такова обучение. Грейлин се премести по-близо до прозореца отдясно на носа. Канти направи същото отляво. И двамата се взряха в сияещата мъгла отпред, нащрек за всякакви зловещи сенки, носещи се към тях.
От мъглата долетя глух гръм, достатъчно силен, за да завихри облаците и да накара кораба да потрепери. После още един и още един. Огненооранжеви проблясъци озариха далечината, припламвайки ярко, а после угаснаха.
Канти заговори: знаеше, че гръмовете ще оглушат бойния кораб за момент.
— Опитват се да ни отрежат от Земелом. Тези взривове ще разсеят мъглите отпред, така че да се разкрием, ако се опитаме да минем.
Като доказателство за това още огнени цветя озариха мъглата, прокарвайки линия през пътя им.
— И това не е всичко. — Грейлин посочи по-ниско. По-тъмно червено сияние бе останало да тлее подир взривовете. — Те прогарят огнена линия през гората. Обзалагам се, че имат намерение да опашат в горяща примка Спокоен кът.
Като потвърждение нова канонада от взривове се надигна от север. Един поглед през кръглите прозорчета на десния борд разкри огнени проблясъци в тази посока.
— Другият боен кораб — каза Канти. — Засипва с бараж брега на Ейтур.
Грейлин кимна.
— Този пред нас скоро ще направи същото от юг, като прегори огнена ивица по бреговете на Хейлса. — Рицарят погледна през рамо, сякаш се опитваше да види през стените на кораба. — После ще заобиколят от двете страни и ще завладеят доковете на Спокоен кът на изток.
— Където ще стоварят войниците си и ще претърсят града — добави Канти и си спечели едно кимване от рицаря.
— Тогава какво ще правим? — попита Дарант.
— Имаме броени мигове да вземем решение — отвърна Грейлин. — Не можем да потеглим на изток, защото ще се блъснем в скалите пред Булото на Далаледа. За да ги прехвърлим, ще трябва да се издигнем над облаците и да се разкрием. Най-добрият вариант е да полетим право на юг. Ако побързаме, има шанс да се измъкнем от примката, преди да се е затворила от онази страна.
Дарант се намръщи.
— Ако тръгнем нататък, ще трябва да минем над Хейлса. Над водите ѝ няма облачна покривка.
— Точно затова трябва да бързаме — ако трябва, да изгорим всеки резервоар с огнеплам — и да се гмурнем отново в мъглата от другата страна.
Дарант кимна, обърна се към щурвала и го завъртя. Насочи носа на „Врабчарят“ към Хейлса.
Канти затвори очи и се потърка по челото, притеснен от този план. Замисли се за темперамента на баща си и за всичко, което се бе случило. „Торант е пратил два бойни кораба.“ Това само по себе си подсказваше на Канти, че кралят трябва да издирва нещо повече от един блуден син, пък дори и такъв, който се е спасил от покушение. Хвърли поглед към Никс, която стоеше до Джейс, ококорила очи. Фрел също се взираше в младата жена, после погледна Канти и изражението му бе тревожно. Алхимикът подозираше същото, което и той.
„Кралят знае за нея, а може би и за Грейлин.“
Представи си и човека, който вероятно командваше тази експедиция.
„Васален генерал Хадан.“
При това положение Канти бе сигурен, че бойната група няма да им позволи да се измъкнат с толкова елементарна хитрост. Всъщност предполагаше, че Хадан ще я очаква, даже ще ги подтиква към нея. Представи си как въоръжени ловни катери, а може би и друг бързолет вече се насочват към оттатъшната страна на Хейлса като глутница вълци, които ще обикалят в мъглата оттатък и ще ги чакат.
Забърза към Дарант.
— Не можем да се насочим натам.
Пиратът се намръщи; дори Грейлин помрачня. И двамата не изглеждаха особено склонни да приемат мнението на Тъмното нищожество на Върховръх — принц, който едва бе завършил осмата си година в Калето.
Въпреки това Канти настоя.
— Това е капан. — Изложи набързо подозренията си и завърши с думите: — Познавам Хадан. Това коравосърдечно копеле ще нареди да преградят онзи път за бягство.
Дарант стисна щурвала по-силно.
— Ще трябва да рискуваме. И повярвай ми, „Врабчарят“ има нокти. Няма да го свалят толкова лесно.