Увереността на пирата не смекчи мръщенето на Грейлин. Вниманието на рицаря оставаше съсредоточено върху Канти.
— А ти какво предлагаш?
Канти премести поглед от единия към другия.
— Няма да ви хареса.
43.
Никс се бе вкопчила в стоманената рама, държаща един от двата небесни сала на „Врабчарят“. Спомни си как преди малко се бе надявала никога да не използва някой от малките съдове.
„Сега ми се иска да можех да ги използвам.“
Пред нея ветрове нахлуваха в трюма през отворената кърма. Плоският люк бе свален и застопорен и образуваше дървен език, стърчащ от задния край на бързолета. Зад тази платформа се кълбяха мъгли. Долу короните на гигантски елши прелитаха като зловещи тъмни рифове.
— Пригответе се! — Приглушеният вик на Дарант стигна до тях от бака по редица от метални тръби и клапани. — Мъглите отпред изсветляват. Вече сме почти до Хейлса.
Това не беше единствената причина да са готови.
Вляво от Никс нови огнени взривове озариха западната гора, докато гигантският боен кораб наближаваше езерото, сякаш вече ги преследваше. Скоро щеше да се понесе покрай брега към тях. Тя и останалите трябваше да действат бързо — и да плуват още по-бързо.
Грейлин се приближи до тяхната група, следван от двата си варгъра, които пристъпваха нервно зад него.
— Щом стигнем до езерото, корабът ще се спусне бързо от върхарите. Така че дръжте се здраво. Когато започнем да се плъзгаме по водата, ще скочите от задния край.
Тя погледна Фрел, който бе свалил алхимичната си роба и носеше взети назаем панталони, ботуши и жакет. Канти бе привързал плътно двата колчана към раменете си, увити в намаслена кожа. Джейс бе препасал на гърба си гулд’гулската си брадва.
— Няма да имаме време да забавим ход — предупреди ги Грейлин, — така че се пригответе за силен удар във водата. После се насочете право към брега.
Никс знаеше, че единствената им надежда е да напуснат незабелязано кораба и да се молят продължилият нататък „Врабчар“ да привлече вниманието на преследвачите и те да подгонят бързолета. С малко късмет тази хитрост щеше да позволи на групата им да се скрие в горския лабиринт на Спокоен кът, докато огньовете угаснат и другите могат да се върнат.
И все пак…
Тя се обърна към прошарения рицар. Видя старата болка на лицето му и страха в очите му — но този страх не бе за самия него.
Той я хвана за рамото.
— Преди много време изоставих теб и майка ти. Надявах се да отвлека вниманието на кралските легиони. — Пръстите му я стиснаха по-силно. — Този път няма да предам доверието ти.
Искаше ѝ се да му се присмее, да му каже, че дори тази саможертва няма да е достатъчна, но не можеше да намери думи, способни да му причинят по-голяма болка от тази, която вече изпитваше. Видя желанието му да я сграбчи в прегръдка, но и разочарованието му от ясното разбиране, че това ще е нежелано.
Вместо това пръстите му я пуснаха. Той се обърна към един от варгрите.
— Аамон, върви с Никс. — Посочи я, а после се хвана за китката с другата си ръка. — Пази я.
Кехлибарените очи на варгъра се извъртяха към нея. Той пристъпи от лапа на лапа, пронизителният му вой бликна и я окъпа, мина през тялото ѝ. Нишката, която я свързваше с двете животни, засия още по-ярко. Аамон се приближи и побутна с нос ръката ѝ, така че дланта ѝ да легне между ушите му.
Вперил очи в звяра, Грейлин прошепна толкова тихо, че вятърът отнесе думите, но те можеха да се прочетат по устните му:
— Благодаря ти, братко…
Калдер направи крачка към Никс и Аамон, следвайки тези блестящи нишки, но Грейлин го докосна по хълбока.
— Остани, Калдер. Все още имаме дългове, които трябва да бъдат изплатени.
Рицарят се взираше в Никс и тя разбра, че част от този дълг е към нея, но от начина, по който държеше ръка върху тялото на Калдер, подозираше, че в тези загадъчни думи има нещо повече, друга неизречена сметка, която трябва да бъде уредена.
Грейлин отстъпи назад и погледна към другите.
— Пазете я.
Канти сви рамене.
— Доведохме я чак дотук, нали?
— Май по-скоро тя ни доведе — изсумтя Джейс.
Фрел излезе напред и стисна ръката на рицаря.
— Добра слука, Грейлин си Мур. Ще направим всичко по силите си да защитим детето на Марейн, докато успееш да…
Гласът на Дарант изрева по медната тръба:
— Стигнахме! Хейлса е пред нас!
Корабът изскочи от мъглите и се понесе над гладките води, които отразяваха яркото синьо небе. Внезапният блясък — от езерото, от небето заслепи Никс. Тя премигна и ахна, когато корабът пикира към повърхността на Хейлса. Внезапното пропадане я надигна на пръсти и едва не я отхвърли назад в трюма, но тя се задържа, хваната за рамата на небесния сал. Зад нея птиците във висящите клетки закрещяха.