По-наблизо Грейлин още държеше Фрел и помогна на алхимика да остане прав. Канти направи същото за Джейс. После „Врабчарят“ се изравни и направи лек завой, за да полети покрай брега. Килът му се сниши, докато не започна да се плъзга по езерото, вдигайки пръски от двете си страни.
— Сега! — изкрещя Грейлин и блъсна Фрел към отворения люк.
Канти и Джейс пристъпиха със залитане след алхимика.
Никс хвърли един последен поглед към мъжа, който можеше да е неин баща — а после се обърна, преди страхът да я е вкопал на място. Затича се по спуснатата рампа с Аамон до себе си. Пред нея тримата мъже скочиха един след друг през ръба и изчезнаха в тъмносините води.
Никс стигна до края и едва не се дръпна назад… а после Аамон скочи, за да я поведе. Черпейки сила от храброто му сърце, тя го последва точно когато носът на „Врабчарят“ се надигна отново. Загубила равновесие. Никс се преметна през ръба като изсипана и се вряза във водата.
Силният удар я претърколи и изкара въздуха от дробовете ѝ. После я сграбчи студът и я накара да изплува обратно на повърхността, пляскайки с крайници. Тя изкашля водата от дробовете си и се огледа.
Аамон се показа наблизо и разтръска мокрите си уши. Дишаше тежко, а очите му блестяха срещу нея. Зад него тя видя Джейс и Фрел да гребат към мъгливия бряг. Недалеч Канти риташе на едно място, докато не я видя. Посочи към гората и заплува след другите.
Тя преглътна и загреба към брега.
Аамон се движеше редом с нея, цепейки гладко водата, вперил поглед напред, но едното му ухо бе извърнато към шума от пляскането ѝ. Тя си спомни думите на Грейлин. „Пази я.“ Аамон явно смяташе да изпълни тази заповед.
Прогизналите ѝ ботуши най-после срещнаха пясък. Тя полуизплува, полуизгази от езерото и се покатери на брега. Завъртя се тъкмо навреме, за да види как „Врабчарят“ стига до отсрещния бряг и изчезва в облаците над дърветата.
Ниско ръмжене я предупреди.
Както и вик откъм Канти.
— Скрий се в гората!
Никс отстъпи от брега и потъна в мъглата. Запрепъва се през ниските клони. Другите направиха същото — и точно навреме.
Далеч вдясно от нея една голяма сянка изплува високо над дърветата. Простря мрака си над ярките води. Носът на един кораб се показа от облаците заедно с огромен балон.
„Бойният кораб…“
Една ръка я сграбчи за рамото.
— Не спирай — каза ѝ Канти. — Ако корабните далекоскопи наблюдават брега, не бива да ни забележат.
Тя понечи да се обърне… а после далечни експлозии отекнаха от мъгливата гора от другата страна на езерото. Оранжеви огнени кълба проблеснаха и се стопиха, като светокрилки в тъмно блато.
Канти също го видя.
— Това копеле Хадан…
Явно принцът бе прав за засадата.
До нея Аамон изръмжа, отразявайки собствения ѝ гняв и тревога.
Тя се страхуваше за другите, но също и за групата си.
Взря се в сянката, разпростираща се над водата.
Щеше ли хитрината им да излъже врага?
Микен посочи през извитите прозорци на носа на „Титан“ към проблясъците на огнени алхимикали от другата страна на езерото. Сърцето му се бе разтуптяло от ловно вълнение. Беше вперил неотклонно поглед в мишената им.
— Откарай ни там! — извика той.
Стоеше на бака на бойния кораб, който обхващаше целия нос. Извити прозорци разкриваха гледка към ослепително сияещото езеро долу. Хора от екипажа, по десет от всяка страна, работеха на множество уреди. Въртяха колела, дърпаха ръчки и крещяха заповеди в гърлата на бронзови тръби. Двама мъже на левия и десния борд бяха притиснали лица към далекоскопите си и претърсваха езерото, небето и гората.
Зад Микен имаше голяма карта, забодена върху кръгла маса, на която бяха изобразени с големи подробности Облачен предел и градът долу — или поне каквото се знаеше за тези мъгливи планини. Картата бе покрита с драсканици с червено и синьо мастило, които показваха стратегии и разделяха района на квадрати за претърсване.
Микен не се интересуваше от такива подробности. Премести се до Хадан, който стоеше до кормчията на щурвала на „Титан“. Васалният генерал се взираше през високите прозорци, хванал ръце зад гърба си. Изражението му бе каменно както винаги.
Микен не го свърташе на едно място. Следеше огнените проблясъци в мъглата оттатък езерото. Би се заклел, че може да надуши горящите алхимикали от онази огнена стихия, но по-вероятно това бяха огнепламовите горелки на самия боен кораб. Чуваше рева им през корпуса на „Титан“. Дим замъгли гледката, докато корабът сякаш забавяше ход, извъртайки се на изток.