— Защо завиваме? — Микен посочи напред. — Трябва да ги последваме. Да настигнем тези копелета.
— Не — каза Хадан.
Микен се намръщи срещу генерала.
— Хванали сме ги натясно. „Титан“ може да види сметката на онзи бързолет за нула време.
Вниманието на Хадан не бе насочено към далечните взривове, а към водите долу.
— Не можем да сме сигурни, че брат ти или другите изобщо са на борда на кораба.
— Тогава защо побягнаха, щом ни видяха?
Хадан сви рамене.
— Спокоен кът е голямо търговско средище. Не всичко, което се търгува тук, е законно. Корабът може да се е страхувал да не го принудим да кацне и да го претърсим.
— Въпреки това не е ли по-добре да премахнем всякакъв шанс да се измъкнат?
— Няма за какво да се тревожиш. Моята флота от ловни катери ще се справи с всеки, който е на борда на онзи кораб. Но мисля, че си прав, принц Микен. Врагът е бил на борда на бързолета.
— Тогава защо не…
— Казах „бил е“.
Микен се намръщи.
Хадан го хвана за рамото и доближи носа му до стъклото на прозореца.
— Какво виждаш там долу?
Той сви рамене.
— Вода. Езерото Хейлса.
— Ако се надяваш някой ден да бъдеш крал-воин, трябва да се научиш да разчиташ знаците, както гадател — хвърлените кости. — Хадан бутна Микен още по-напред, докато носът му не опря в стъклото. — Виж вълничките, които се разбягват на две страни по гладката повърхност, сякаш някой е прекарал нож през езерото.
Микен разбра и очите му се присвиха.
— Или кила на бързолет.
— Преди да побегне отново — добави Хадан и пусна принца.
— Мислиш, че са пуснали нещо — или някого — там долу. — Микен се взря навъсено в Хадан, но гневът му не бе насочен към генерала.
„Канти…“
Хадан кимна в знак на съгласие.
— Макар че онези, които търсим, са били на борда на бързолета, мисля, че в момента се връщат към Спокоен кът.
— И какво ще правим? — попита Микен.
— Продължаваме по първоначалния план. Хората ми оттатък езерото ще свалят онзи бързолет и ще приберат всеки оцелял за разпит. Междувременно „Титан“ ще затвори примката долу. Щом стигнем до градските докове, ще стоварим войниците си и ще претърсим Спокоен кът от единия до другия край, като опожаряваме всичко по пътя си.
Микен хвърли поглед назад към покритата със знаци карта и призна мъдростта на тази упорита стратегия. Насили блъскащото си сърце да се успокои.
— Явно имам още много да уча.
— Още си млад. — Хадан го тупна по рамото. — Но не се страхувай, с времето ще направя от теб крал-воин, достатъчно хитър и смел да предизвика самите богове.
Микен се изпъна под ръката му, приемайки тази истина — и още една.
„Преди това да стане, трябва първо да отърва Короната от моя брат, незаконородената си сестра и онзи проклет рицар.“
Превит над щурвала на небесния сал, Грейлин летеше покрай брега на Хейлса. Оставаше скрит в мъглата, като държеше ярките води от дясната си страна и ги използваше за ориентир.
По-рано се бе изстрелял от задния край на „Врабчарят“ веднага щом бързолетът навлезе в мъглите от другата страна на езерото. Дарант бе извил съда рязко на изток, позволявайки на Грейлин да поеме на запад.
После корабът на Дарант бе включил ярките спирали от огнеплам на горелките си, за да подмами скритите в облаците вълци по пламтящата си диря, като по този начин даде възможност на Грейлин да се измъкне незабелязан. Щом се озова на свобода, той ускори сала — специално изработен от пиратите с по-големи огнепламови резервоари, за да може да атакува кораби — и заобиколи по западния бряг на Хейлса.
Накрая стигна до изгорената ивица, оставена от бойния кораб. Зави, за да я последва, с намерението да се доближи до по-големия съд отзад. Но се чувстваше като цаца, тръгнала на лов за акули.
Докато летеше, ботушите му въртяха педалите и от време на време включваше лявата или дясната огнепламова горелка, за да насочва тесния съд насам-натам, от хладната мъгла към горещия пушек и обратно. Пускаше горелките само когато салът минаваше над димната следа, оставена от бойния кораб. Пожарът долу скриваше малките му пламъчета. Всяка огнена струя го ускоряваше все повече, така че когато навлизаше отново в мъглата, можеше да ги угаси и да продължи да се носи тихо през облачния слой.