Ксан се обърна към тях.
— Трябва да я качим в каруцата ви. Хайде, бързо.
Райф се поколеба — беше го страх да я мести.
В този момент оглушителен гръм привлече вниманието им към езерото. Там разцъфна огнено кълбо, достатъчно ярко, за да заслепи очите им, преди да угасне. От ударната вълна всички листа наоколо затрепериха, а мъглата се завихри към тях и се разкъса.
Райф зърна далечен проблясък на изумрудени води, преди мъглите да се съберат отново.
Ксан посочи с тоягата си към каруцата.
— Нямаме време.
Думите ѝ се оказаха верни. Небето на запад помрачня. Огромен буреносен облак плъзна откъм отровното езеро и мина високо над тях. Гората наоколо притъмня. Създаваше се чувството, че ги притиска някаква голяма тежест.
Но тази гигантска сянка не бе хвърляна от буреносен облак.
Вдигнала глава. Лира позна онова, което висеше над гората.
— Боен кораб…
Рит се хвърли през бака към щурвала на „Пиул“.
— Спрете! — изкрещя едновременно на кормчията и на командира на бойния кораб, грамаден плещест вирлианец, казваше се Браск хи Лаар.
Червеното лице на командира се обърна намръщено към Рит.
— Защо? Имаме заповед да стигнем до края на езерото, а после да затворим примката около доковете на Спокоен кът от нашата страна.
— Освен ако не получите други нареждания — напомни му твърдо Рит. — Васален генерал Хадан ми даде свободата да търся един артефакт, откраднат от кралството, оръжие с огромна сила.
Браск поклати раздразнено глава, но махна на кормчията.
— Прави каквото казва той. Спри кораба.
Кормчията кимна отсечено и закрещя заповеди, предавайки командата по целия бак. След малко огнепламовите горелки отвън зареваха, борейки се с инерцията, която ги носеше напред.
Браск се обърна към Рит.
— Как се надяваш да намериш нещо в това мъгливо море?
Рит вдигна предмета, който държеше.
— С това.
В ръката му имаше кристално кълбо. Скерен бе изработил този уред в Крепостта на Изповедниците специално за това пътуване. Кълбото от полиран кристал бе пълно с тежко масло. В него имаше окачени в кръг малки магнити, всеки омотан в медна жица. Рит си представи по-голямата версия на този прибор. Тя обкръжаваше бронзовия бюст в Крепостта на Изповедниците. Всеки магнит бе чувствителен към излъчванията на подобни свещени артефакти.
За съжаление по-малкият уред на Скерен изискваше да е близо до източника, за да могат да реагират магнитите. По пътя насам Рит го използваше като пътеводно стъкло, опитвайки се да открие някакви енергийни потоци в района. Но едва когато се приближиха до източния бряг на Ейтур няколко от магнитите затрепкаха в маслото, смутени от невидими ветрове. Докато корабът продължаваше да се движи, те бавно се завъртяха, сочейки на изток от Ейтур, точно според по-раншните изчисления на Скерен.
А после, само преди миг, нещо се бе променило. Всички магнити рязко се бяха откъснали от сочената посока и се бяха завъртели бясно. Рит го показа на Браск. Държеше кълбото така, че пръстенът от увити в мед магнити да е успореден на земята.
— Следвах една диря — каза Рит — и загубих сигнала, но гледай сега…
Той завъртя кълбото, докато пръстенът от магнити не застана перпендикулярно на гората. Малките стрелки спряха ленивото си въртене и отново се заковаха неподвижно, сочейки в една посока — надолу. Той се взря в зараждащото се разбиране върху аленото лице на Браск. Дори командирът на „Пиул“ можеше да схване значението на това.
— Оръжието е под нас — промълви Браск.
— То трябва да бъде наше — добави Рит. — Дори ако това означава да изпепелим цялата гора.
46.
Райф изруга, когато сянката на бойния кораб спря над тях. Задърпа Шая към чакащата каруца. Държеше я за една от вкочанените ръце. Бронзът бе мъртвешки студен. Райф не можеше да проумее как е възможно в тази черупка да се крие някакъв живот.
Пратик я хвана за другата ръка, докато четирима горяни вдигнаха краката и туловището ѝ. Лицето на Окования бе напрегнато, докато се взираше нагоре към тъмния облак на бойния кораб.
— Те трябва да знаят отнякъде, че Шая е тук.
— Което е още една причина да я качим в каруцата — каза Лира, чиято кобила пристъпваше зад тях.
Пратик не изглеждаше особено окуражен от този план.
— Щом са ни проследили дотук, могат да направят същото и когато Шая е в движение.
— Нямаме друг избор — изпъшка Райф.
Представи си как дъжд от запалителни бомби се сипе върху района.