Беше учила за такива алхимии. Знаеше как се кове металът за тези шлемове. Юларен майстор пееше на изстиващата стомана, за да вложи в нея своя уникален мотив, докато тя се втвърдяваше.
Знаейки това, тя затвори очи и призова една последна песен — първата, която бе научила. От гърлото ѝ се надигна тихо писукане, от което жилите на врата ѝ се изпънаха. Тя усети вкуса на топло мляко, докато пращаше тези вибрации навън. Спомни си кога за последно бе пяла тази песен, подхранвана от силата на хиляда прилепа. Тогава, като освободи тази сила, тя бе в състояние да различи жилката на всяко листо и дори костите на спътниците си. Макар че сега нямаше такава мощ, песента ѝ оставаше в нея, впечатана в нея, част от нея.
Тя събра силата на другите в себе си и запя с нова енергия. Познато второ зрение се разкри пред нея. Сега тя виждаше всяка фасетка от метала на шлема, всеки ъгъл на въглерода, нашарил желязото му. Не бе по-различно от това да различаваш жилките на листо. Тя разчете уникалната ключалка, скрита в стоманата, и използва нишките си като ключ. След като я отвори, прати нишките си през структурата на стоманата — за да достигнат до измъченото, бясно създание вътре.
Джейс ѝ извика и едва не разби самоконтрола ѝ.
— Идват коне.
— Рицари — поправи го Канти.
Тя продължи да стои със затворени очи и запя толкова силно, че да промени структурата на поробващия шлем, да завърти парченцата желязо като магнити в хиляди пътеводни стъкла и да преобрази завинаги ключалката. Вече свободна, котката вече не се подчиняваше на никого, дори и на нея. Никс си спомни за яростта на тигъра преди няколко дни, как бе нападнал, за да попречи на някой да го подчини.
„Аз няма да бъда господарка на тази котка.“
Вместо това ѝ прати един последен дар.
Показа ѝ кой я е подчинил и измъчвал.
После отвори очи и се изправи срещу яростта на котката. Но тази ярост вече не бе насочена към нея. Над раменете ѝ видя три коня, които се носеха с тътен към тях. На гърбовете им, ниско приведени, яздеха бронирани рицари. Зад тях идеха следотърсачи и юларни майстори, качени по двама на кон.
Гигантската котка нададе един последен вой, врътна се и се хвърли към хората от легиона. Ревът ѝ се превърна в хор от кръв, разкъсана плът и писъци.
Песента на Никс секна и нишките на силата я напуснаха, оставяйки я празна и изнемощяла. Тя клюмна от умора. Зрението ѝ потъмня, сякаш се връщаше към старото си, почти сляпо състояние. Светът се превърна в петна от светлина и сянка.
Канти я подхвана.
Аамон също се втурна към нея и се отърка в тялото ѝ, крепейки я от своята страна.
Зрението ѝ бавно се върна, но си остана замъглено.
Когато се извърна от касапницата, тя видя, че още някой е бил засегнат. Странната боядисана жена залитна и бе принудена да се подпре тежко на жените около нея. Двама мъже също се втурнаха да ѝ помогнат.
Канти се опита да издърпа Никс към хана.
— Трябва да слезем в избите.
— Не! — извика им глас от другия край на площада. Една жена тръгна към тях, подпираше се на тояга. През размътените очи на Никс бялата ѝ коса изглеждаше че трепти около раменете ѝ, сякаш изпълнена с енергия.
„Ксан…“
Гласът на старицата достигаше до тях с лекота.
— Корените на това дърво не са достатъчно дълбоки — предупреди ги тя. Посочи към Старата мачта. — Но на онова са.
Зад нея другите поведоха странната жена към древното дърво.
Фрел ги побутна напред.
— Може и да е права. А ако има безопасно място под онова древно дърво, тя ще го знае.
Всякакъв избор им бе отнет, когато над тях избухна огромен огнен взрив. Всички се приведоха и погледнаха нагоре. Димното покривало се разнесе, разкривайки петно синьо небе високо над главите им — и кила на гигантския боен кораб, увиснал там.
Рит бе притиснал око към окуляра на далекоскопа. Огледалата и лещите на уреда позволяваха на зрението му да проникне оттатък дупката в пелената от черен дим.
Гледката нямаше да се задържи дълго.
Пролуката вече се затваряше.
Той потърси около дънера на древната елша, която трябваше да е почитаната Стара мачта на Спокоен кът. Беше привлечен на това място от градските докове.
По-рано, когато пристигна тук с „Пиул“ бойният им кораб завари „Титан“ привързан и кацнал на доковете. Останките от балона му още димяха. За щастие голяма част от него беше останала цяла и ремонтът вече бе започнал. За да помогне за поправката на другия боен кораб, Браск спусна хора и провизии. Между двата съда летяха непрекъснато вестоврани. „Пиул“ бе предупреден за акулата, дебнеща в мъглите, един хитър бързолет, който бе устроил засада на по-големия кораб.