„И още е някъде там.“
Дори и сега Рит не го забравяше, докато претърсваше земята през далекоскопа. Браск му бе казал кой е на борда на онзи кораб — един призрак от миналото. Грейлин си Мур. Явно Хадан бе приклещил за кратко прокълнатия рицар на палубата на „Титан“, само за да го изпусне в последния момент. Като знаеше това и подозираше кого закриля Грейлин — момиче, което би могло да е предречената клашианска Вик дире Ра — Рит бе взел собствени мерки, за да се справи с тази промяна в обстоятелствата.
А после заряза всичко това, когато кълбото на Скерен завибрира в дланта му. Откакто бяха напуснали бреговете на Ейтур, Рит нито за миг не бе оставял кристалния уред. Погледът му рядко се откъсваше от него. Недоволството му растеше, докато малките увити в мед магнити упорито отказваха да помръднат отново под невидимите ветрове. Почти бе загубил надежда — докато кълбото не затрепери предупредително в ръката му.
Той го вдигна и видя, че магнитните стрелки сочат на запад от доковете. Кълбото трепереше в дланта му, сякаш едвам устояваше на тези сили. Въпреки това бе нужна намесата на Хадан чрез вестоврана, за да убеди Браск да поведе „Пиул“ по следата на тези невидими ветрове до източника им.
Кълбото на Скерен ги бе отвело до висока златна корона, стърчаща от димното покривало, корона на дърво, много по-голямо от всяко друго. Приличаше на позлатен остров насред черно море. За да надзърне под тези тъмни води. Рит бе предложил да взривят бомба на стратегическо място, за да разнесе дима.
Сега изучаваше през далекоскопа земята долу, докато бойният кораб кръжеше около острова. Видя хора да тичат насам-натам, паникьосани от взрива. После близо до един открит площад зърна кървава касапница от избити коне. Сред останките имаше тела с ливреята на легиона.
Той се вцепени, досещаше се кои са.
Братът на Браск и другите рицари.
„Какво е станало?“
Понечи да се отдръпне, готов да предупреди Браск, когато някакво движение на площада привлече погледа му. Група хора бързаше към дънера на Старата мачта. Рит бе готов да ги отпише като паникьосани граждани — когато слънчев лъч прониза същата дупка в дима и заблестя върху петно ярък бронз.
Той сграбчи далекоскопа с две ръце и дръпна окуляра му по-наблизо. Групата полуносеше, полумъкнеше една бронзова статуя. Сърцето му се сви в гърдите.
„Най-после…“
Без да извръща поглед, той извика на Браск.
— Там долу е!
За първи път след мините на Варовиково зърваше отново древния талисман. Затаи дъх.
— И какво да направя? — Браск пристъпи до него. — Прекалено сме високо, а дърветата са прекалено нагъсто, за да снижим „Пиул“.
— Няма значение. — Пръстите на Рит трепереха, докато димът затвори отново дупката долу, скривайки гледката. — Не можем да рискуваме оръжието някога да бъде използвано срещу кралството.
— Тогава какво да…
Рит се завъртя към командира.
— Излейте огнена буря върху всичко долу. Около цялото дърво. Изгорете го до корен.
Хванал с една ръка Никс, Канти бягаше през открития площад. Аамон тичаше от другата ѝ страна. От гърлото на варгъра се лееше непрестанно ръмжене. Ушите му бяха долепени към черепа след гръмотевичния взрив горе.
Джейс се препъваше край тях заедно с Фрел. Всички се насочиха към групата кетра’каи. Те куцукаха по-бавно, натоварени със странната жена, която, изглежда, бе в броня — нещо, което го озадачи.
Но това щеше да почака.
Още мощни взривове отекнаха наоколо, разпръсквайки огън и дим. Всички се приведоха и продължиха да тичат. Зад тях една от бомбите улучи портата на „Златния клон“ и избухна с такава сила, че ги отхвърли всичките напред.
Канти погледна през рамо. Взривът бе пробил голяма дупка в общата зала и пламъците бързо се разпространяваха.
— Давай. — Той помогна на падналата на колене Никс да стане.
Докато настигнат другите, кетра’каите вече бяха завили покрай гигантския дънер на Старата мачта. Високата островърха порта в дънера се появи пред тях, заедно с кръглите прозорци от разноцветно стъкло.
Там вече имаше някакъв горянин, който отваряше едното крило.
Друг се втурна към Ксан и ѝ помогна да побърза.
Щом стигнаха до отворената врата, Канти чу мощен трясък в клоните горе. Вдигна очи — и видя огромно пламтящо буре, което кършеше клоните, падаше право върху тях.
— Бягай! — изкрещя той и блъсна Никс напред.
Нахълтаха през вратата.