Никс потрепери, докато минаваше покрай нея. Този огнен поглед сякаш я следваше, обвиняваше я. През звъна в ушите си тя чу ревящите отвън пламъци.
Ксан — потрепваше с тоягата си до Никс — забеляза вниманието ѝ, а може би и потреперването ѝ.
— Огънят може да е и пречистващ. Пламъците са тези, които разчистват гората и изгарят шишарките, за да хвърлят нови семена.
Отвън долетя мощен тътен, който оповести рухването на една от огромните елши някъде в града. Никс не можеше да си представи как това разрушение може да служи на някаква полезна цел.
Фрел се приближи заедно с Канти. Лицето на принца бе потъмняло от ярост.
— Къде отиваме? — попита алхимикът.
Ксан посочи с тоягата си към двама кетра’кайски разузнавачи, които бяха изтичали напред да отворят една кръгла врата, която изглеждаше като чвор в дървото.
— Надолу, към най-дълбоките корени на Старата мачта. Точно затова ви доведох тук.
Старицата погледна през рамо към кетра’каите, които крепяха бронзовата жена. Сред сенките и дима бе трудно да се различи лицето ѝ. Изглеждаше сякаш носи метална маска. Присъствието ѝ тук все още бе необяснимо. Никс си спомни древните нишки, сияещи в патиниран бронз, които се бяха излели в песента ѝ.
Огледа и непознатите, които помагаха на жената или се въртяха около нея. Единият, ако се съдеше по богатите му дрехи и тъмната му кожа, изглежда, бе клашиански търговец. Другият — нисък и с яки крайници — приличаше на гулд’гулец, както и суровата намръщена жена с късо подрязана руса коса.
— Хайде, побързайте. — Ксан ги поведе към вратата, която стоеше отворена, завъртяна около ос в центъра си.
Старицата прекрачи през прага и пое водачеството. Дори двамата следотърсачи изостанаха, сякаш знаеха, че това място ѝ принадлежи.
Последваха Ксан по вито стълбище, изсечено в центъра на нещо, което трябва да бе дебел корен — може би главният корен на елшата. Дървесината бе сребристобяла, нашарена със злато. Докато слизаха все по-надолу, жилките изчезнаха и остана само снежнобяло дърво, което изглеждаше древно като камъка на тази земя.
Постепенно ревящият огън отвън заглъхна и се възцари тържествена тишина, нарушавана само от стъпките им, тежкото им дишане и топуркането на лапите на Аамон. Други врати и тъмни тунели се отклоняваха от главното стълбище във всички посоки.
Ксан заговори в натежаващото мълчание, може би за да разсее притеснението им. Посочи един от страничните тунели.
— Старата мачта може да прилича на едно дърво, но всъщност обединява всички дървета в града. Корените ѝ се простират във всички посоки. От древните издънки на това дърво са поникнали всички други в тази прастара гора.
Никс се опита да си представи цялото това множество от корени и стебла. Огледа се удивена. „Цялата тази гора е едно дърво?“
Канти прие думите на Ксан по-практично и се взря в един тъмен тунел.
— Това означава ли, че можем да използваме тази мрежа от корени, за да стигнем до всяко място в града? Може би дори да се измъкнем от огньовете горе?
— И от онези, които ни търсят — напомни им Джейс.
Фрел се обърна към Ксан.
— Затова ли ни доведе тук долу?
— Не. — Старицата размаха тоягата си. — Тези тунели стават все по-тесни и по-редки, колкото по-навън отивате. Опасявам се, че пак ще се озовете в същия капан от огън и пепел горе.
— Тогава къде можем да отидем? — попита Фрел.
— До един още по-древен корен, който е на старите богове — отвърна загадъчно Ксан. — Трябва да…
Гръмотевичен тътен ги оглуши и притисна гърдите им. Всички изпопадаха на дървените стъпала. Последва мощен цепещ звук, сякаш нещо разкъсваше самата земя.
Преди Никс да успее да стане, ги облъхна вълна от огън и дим, примесена с мирис на сяра. Съпътстваше я бучене. После отгоре се посипаха с трополене камъни и облаци прах и пясък.
Канти сграбчи Никс, вдигна я и изкрещя:
— Напред! Не спирайте!
Разузнавачите се втурнаха напред, като грабнаха Ксан и я понесоха надолу по стълбите. Останалите хукнаха след тях. Аамон тичаше до Никс и ръмжеше.
Гонеше ги прах и тътен на камъни. После мощен разцепващ тътен отекна отгоре. Стълбите се разлюляха и Никс едва не падна отново. Хвана се за Аамон, за да запази равновесие, и продължи надолу.