Никс докосна принца по ръката, предупреждавайки го да изчака.
Ксан продължи:
— Кетра’каите ще помогнат на Шая в последния етап от пътешествието ѝ. Но сред вас има трима, които са добре дошли с нас и може би съдбата им е предопределила да минат по този път. Трима, които носят дарбата на юларната песен.
Райф излезе напред.
— Щом Шая се качва там горе, и аз се качвам. Не съм прекосил половината Корона, за да я изоставя тук. А и както казваш, в мен има някакъв шепот от юларна песен.
Ксан му се поклони признателно. Когато вдигна отново очи, погледът ѝ падна на Никс. Тя го очакваше и пристъпи напред.
И Джейс, и Канти я хванаха за ръцете от двете страни.
Джейс я стисна здраво.
— Няма да те пусна.
Канти го подкрепи.
— Ако позволя да ти се случи нещо, един рицар, знаеш кой, ще ми вземе главата. А вече предостатъчно хора се опитват да ме убият.
Не ѝ се наложи да се бори, за да се изтръгне от тях, защото Аамон, доловил желанието ѝ, им се озъби и те бързо я пуснаха.
Никс безмълвно благодари на двамата с докосване.
— Това е моят път. Знаете го.
Видя на лицата им неохотното им съгласие.
— Тогава ние също ще дойдем — настоя Джейс, изпъна се и погледна Канти за подкрепа.
Никс поклати глава. Доверяваше се на знанията и предупреждението на Ксан.
— Това не е ваш път.
— Тогава просто се върни — рече умолително Джейс. — Трябва да се върнеш.
Канти въздъхна и хвърли поглед към каменните къщи.
— Ние ще те чакаме тук. Може би ще поканим един рицар, знаеш кой, да дойде при нас, докато те няма.
След като решението бе взето, Никс тръгна към арката. Аамон беше до нея и се озърташе във всички посоки, сякаш предизвикваше някой да го спре.
Когато се присъедини към Шая и Райф, Ксан кимна одобрително и огледа отново групата.
— Що се отнася до третия…
Никс също огледа оставащите. „Кой ли друг носи дарбата на юларната песен?“
Погледът на Ксан падна върху човек, у когото Никс най-малко би предположила такъв талант.
Фрел се вцепени. Изглеждаше смаян и объркан, може би дори обиден.
— Аз?!
Ксан просто го гледаше.
Той изпръхтя високо.
— Невъзможно.
Ксан му заговори като на дете:
— Чувам слаби акорди да идват от теб. Може да си станал глух за тях, уповавайки се твърде много на това тук. — Тя докосна с пръсти челото си, после свали ръка, за да я сложи на гърдите си. — Вместо на това тук.
Фрел не изглеждаше убеден.
Канти сръчка с лакът бившия си наставник.
— Нали търпя мен? Значи все пак имаш някакво сърце там вътре.
Ксан продължаваше да гледа алхимика. Вдигна тоягата си и плъзна пръст надолу по черупките, с които бе украсена.
— Помисли си за следното. Кое за първи път е привлякло интереса ти към загадките на луната — изследване, което е довело до откритието ти за предстоящата гибел?
Фрел се намръщи.
— Чисто научен интерес, нищо повече.
Никс обаче долови растящото съмнение в гласа му, в бръчките между веждите му. Виждаше го как преосмисля целия си живот в този момент.
— Казаха ми, че си прекарал много години в Манастира — рече Ксан. — Също като Никс. В сянката на Юмрука, дом на прилепите, които раздвижват въздуха с предупрежденията си. Мисля, че някъде дълбоко в себе си си чул техните страхове. Това те е подтикнало към по-късните ти изследвания, за да търсиш отговори на тези загадки.
Очите на Фрел се разшириха и ръката му посегна към гърдите му.
Ксан се обърна към стълбите.
— Лунопадът наближава бързо. Всяка надежда за бъдещето се намира там горе.
Фрел направи крачка напред, после още една, неспособен да устои.
Никс огледа стъпалата, спомняше си своя сън за горящия планински връх, сблъсъка на бойни машини и луната, падаща към Земята. През последните дни бе толкова съсредоточена върху оцеляването си, че бе забравила за по-голямата заплаха, която ги бе довела всички тук.
Продължи да държи ръка върху гърба на Аамон, усещаше беззвучното ръмжене, вибриращо в гърдите му. Толкова много кръв се бе проляла, за да я доведе до тези стъпала. Нямаше друг избор, освен да върви до края.
„Ако там горе има някакви отговори, трябва да ги намеря.“
50.
Канти гледаше групата, отдалечаваща се нагоре по стръмните стълби. Остана на мястото си, докато те не изчезнаха един по един в облаците.
До него стоеше Джейс, който оклюма, когато Никс се скри от погледите им.