— Какво се надяват да открият там горе? — промърмори той.
Пратик, клашианският алхимик, предложи едно обяснение.
— Говори се, че на върха на Булото имало древен каменен кръг. Северният каменен кръг. Може би от него идва името Далаледа, което на древния език означава „смъртоносни камъни“.
Канти го изгледа косо.
— Много окуражаващо.
Джейс пребледня.
— Аз съм израснал на Защитните острови. Там също имаме каменен кръг.
Пратик кимна.
— Южният каменен кръг.
— Ходил съм там — каза Джейс. — Той представлява просто кръг от гигантски обрасли с мъх плочи, някои от които са били съборени преди векове. Намира се насред обширна равнина, където пасем овцете. Няма нищо особено в него.
Пратик не беше съгласен.
— Според някои учени от Дома на мъдростта вашият каменен кръг има астрономическо значение. Макар че, честно казано, никой не може да разгадае съвсем смисъла на ориентацията им.
— Знае ли се кой е издигнал тези камъни? — попита Канти.
Спомни си твърдението на Ксан, че Булото е домът на Шая. Представи си бронзов батальон, който носи гигантски камъни над главите си и ги забива насред онези ливади.
Пратик сви рамене.
— Камъните датират от Забравените епохи, така че никой не знае със сигурност.
Джейс върна вниманието си върху стълбите. На лицето му бе изписана още по-голяма тревога.
Лира идваше към тях. Изражението ѝ бе мрачно и раздразнено. Преди малко Канти бе чул последните ѝ думи към Райф, докато сочеше към бронзовата статуя: „Не я изпускай от очи“.
Канти подозираше, че жената е загрижена не за добруването на Шая, а за цената ѝ. Лира я гледаше така, както собственик на ранчо оглежда ценен бивол, пресмятайки колко злато би могъл да донесе всичкият този бронз, ако бъде разтопен.
Тя се приближи, следвана от един кетра’кайски разузнавач, който бе останал с тях — жилав млад мъж, казваше се Сеирл. Огледа ги. Ако се съдеше по киселото ѝ изражение, не бе впечатлена от видяното.
— Принц Канти. — Използването на титлата му прозвуча подигравателно. — Какво предлагаш да правим сега? Чух да споменаваш нещо за изпращане на сигнал.
Той кимна и се взря назад към гората.
— Надявам се, че с малко късмет можем да се сдобием със средство за измъкване, ако успея да ги привлека насам.
Извърна се от скалите и тръгна към един плосък камък. Сложи лъка си върху него и извади от колчана си две стрели. Развърза една мушамена чанта, прикрепена към колана му, и извади от нея две яйца от навосъчена кожа. Те бяха пълни с алхимичен прашец и от тях висяха връвчици, напоени в огнеплам. Беше му ги дал пиратът Дарант.
Привърза внимателно по едно яйце към всяка стрела, току зад костения ѝ връх.
Джейс застана до него и се взря нагоре към мъглите.
— Кога ще ги изстреляш?
— Веднага щом се убедя, че Никс и другите са се махнали от стълбите и са навлезли в другата част на медния тунел. Не искам да рискувам сигналът ни да привлече вниманието на врага, или поне не преди горе на скалите да не е останал никой.
Смяташе да изстреля едната стрела над мъглите и другата под тях. Всяко яйце щеше да избухне в малък облак от син дим. Трябваше да се надява, че войниците от легиона още са съсредоточени върху Спокоен кът. Ако ли не, щеше да се моли да помислят този сигнал за обикновен дим от лагерен огън.
Но повече от всичко искаше този сигнал да бъде уловен от „Врабчарят“.
„Ако корабът все още е там.“
Хвърли пак поглед към стълбите. Беше се посъветвал с Ксан, преди групата да тръгне. Тя му беше казала, че тунелът горе е на същото разстояние над мъглите, колкото и под тях. Като знаеше това, той можеше да следи в общи линии времето.
И той като Джейс изгаряше от желание да даде сигнала, но знаеше, че трябва да изчака.
„Прекалено е рано.“
Хвърли още един поглед към скалите.
Джейс също бе насочил вниманието си натам. Канти си спомни молбата на калфата към Никс.
„Трябва да се върнеш.“
Канти бе на същото мнение. Заболя го, като я гледаше как се изкачва по стълбите — много по-силно, отколкото би си признал. Напоследък все по-често трябваше да си напомня, че Никс може да му е сестра. Все пак не можеше да потисне напълно някои чувства, които бяха започнали да се разгарят в него, колкото и студена вода да изливаше върху тях.
Хвърли поглед към Джейс. Спомни си колко погрешно бе преценил калфата, смятайки го за мек и страхлив. Но сега, като го гледаше как се взира нагоре, успя да вникне по-дълбоко в сърцето му. Чувствата му грееха върху лицето му, пред очите на всички, без никакво смущение или страх.