Канти се извърна.
„Де да можех и аз да съм толкова смел.“
Никс примижа срещу ярката слънчева светлина. Засенчи очи от болезненото ѝ сияние, когато се изкачиха над влажната мъгла и излязоха на отрязък от стълбището, напичан от Небесния отец.
Макар че се радваше на сухия камък под нозете си, въздухът миришеше на огън и дим. Един поглед наляво ѝ разкри черно петно сред бялото море. То се вихреше около димен стълб, който се издигаше високо в небето.
Бе принудена да отклони поглед. Огледа стената до себе си, докато се катереше. По тъмния камък личаха сиви слоеве, от които стърчаха парченца черупки, сякаш бележещи дъното на древно море. Пред нея проблесна картина на същата тази стена от времето, когато Ксан ѝ бе пяла при първата им среща. Тя посегна и докосна една от черупките, чудейки се дали оттук е дошла украсата на тоягата на старицата — редица черупки, оформени да показват фазите на луната.
Свали ръка, спомнила си защо се изкачват към Булото.
„Лунопад…“
Погледна нагоре към Ксан, която вървеше най-отпред с един от разузнавачите, който ѝ помагаше и я пазеше. Следваха я три горянки, а Шая се изкачваше зад тях с Райф по петите си.
Никс се държеше на няколко крачки по-назад, все още несигурна какво да мисли за тази загадка, която блестеше пред нея. Щом излязоха на слънце, блясъкът на бронза бързо бе изсветлял до златно-медни тонове. Шая продължаваше да куцука на повредения си крак, но сега се движеше по-плавно, със сила, която растеше с всяка крачка. Скованата ѝ черупка сякаш се бе разтопила под слънцето в нещо по-меко и гъвкаво. Даже бронзовата ѝ коса се раздели на кичури, движени от вятъра, който облъхваше скалната стена.
Напрегнатите рамене на Райф също се отпуснаха, сякаш бе настроен към някаква песен, която само той чуваше и която го уверяваше, че Шая се възстановява.
— Тя е истинско чудо, нали? — обади се Фрел зад нея. Той бе последният на опашката, с изключение на Аамон, който беше най-отзад. — Нищо чудно, че ифлелен Рит я търси.
Никс хвърли поглед към бойния кораб, кръжащ около димния вихър. Изглежда, бе същият, който бе изсипал огън и смърт отгоре им. Тя не се съмняваше, че проклетият Изповедник е там.
Извърна се, уплашена, че вниманието ѝ може да привлече взора на кораба.
Забърза след Райф. Не биваше да стоят на тези стълби повече от необходимото, особено с тази бронзова фигура, сияеща на слънцето. Ксан явно разбираше това и ги поведе още по-бързо нагоре.
Никс все се озърташе предпазливо към огромния ветрокораб, но той продължаваше да обикаля бавно онова черно море, без да дава никакви признаци, че смята да идва насам.
Накрая стигнаха до входа на медния тунел, разкъсан също като онзи долу. Втурнаха се да се скрият от слънцето в тъмната му вътрешност.
Мракът беше непрогледен. Въпреки това кетра’кайският разузнавач изчака с махането на сенника на лампата си, докато не навлязоха дълбоко в тунела. Чак тогава Никс осъзна, че медните стени вече не сияят под нозете на Шая.
Фрел също го забеляза.
— Този тунел трябва да е лишен от енергиите на другия. Може би първият все още черпи сила от корените на Старата мачта, смучейки енергия от щедрото дърво. Но тукашният тунел, откъснат от онзи източник много отдавна, си остава безжизнен като всеки обикновен метал.
Никс повярва на алхимика, но това събуди у нея тревога. Ами ако всичко тук горе бе също толкова мъртво?
„Може би ще се окаже, че всичко е било напразно.“
Но нямаха друг избор, освен да продължат. Тя таеше една надежда, осланяше се на един признак, че на върха на Булото може все пак да има нещо.
— Петрин Тол — прошепна Никс на Фрел. — Кетра’каите пращат младежите си тук, за да ги изпитат. Защо мислиш, че го правят?
— Чел съм трактати на тази тема, но след одевешното предупреждение на Ксан мисля, че всички те грешат.
— Какво имаш предвид?
— Петрин Тол означава „слушащо сърце“. Ксан каза, че само хората с юларна песен могат да минат безопасно през Булото. Чудя се дали „слушащо сърце“ не се отнася до юларната песен. Ако е така, това намеква за древността на този талант, който, изглежда, е вкоренен в кръвта на тукашните племена.
Никс притисна ръка към гърдите си. Петрин Тол. Спомни си как се бе чувствала, докато пееше. „Слушащо сърце“ ѝ се стори правилно название.
— Този ритуал — продължи Фрел. — Всеки кетра’кай трябва да мине през него, за да бъде приет в племето. Чудя се дали тъкмо този обичай не поддържа юларната песен толкова силна в кръвта им. Онези, които са родени прекалено слаби или без нея, ще загинат при това пътуване. Само хората със силен талант ще се върнат и ще влеят семето си в племето.