Зад стените имаше две редици от изправени камъни, които образуваха концентрични кръгове, външният по-висок от вътрешния, сякаш се кланяха на гигантската структура в центъра. Тя се състоеше от две арки, които се пресичаха по средата и се издигаха два пъти по-високо от стената, ограждайки куб от същия бял камък като ужасяващите резбовани колони.
Тя огледа цялата дължина на стената. Имаше още три порти, отворени към джунглата. Всеки изход бе отбелязан с високи колони в най-външния пръстен на кръга. Всяка от тях бе увенчана с кристална пирамида. В другия край на площадката един от кристалите заблестя по-ярко в мрака — а после от него изригна назъбена мълния, удари в тъмните облаци горе и за момент по-малки нейни разклонения плъзнаха от долната им страна.
Всички се присвиха от това ярко зрелище, дори кетра’каите.
Само Шая не му обърна внимание и продължи да куцука напред. Подмина външния пръстен и се насочи към вътрешния. Райф забърза след нея и другите го последваха.
Фрел подтичваше до Никс.
— Стой наблизо. Ако това наистина е домът на Шая, по-добре да останем в сянката ѝ.
„И да си запазим благоразположението ѝ“, добави наум Никс.
Настигнаха бронзовата жена при вътрешния пръстен и я последваха през кръстосаните арки в центъра. От толкова близо Никс вече можеше да различи сянката на една врата в куба.
Докато вървяха натам, тя огледа джунглата, тъмнееща оттатък стените. Спомни си за ужасите там, естествени или не. Това ѝ напомняше за един отшелник у дома, приятел на баща ѝ. Той живееше дълбоко в Мир и си изкарваше прехраната, като вареше огнена вода, за която се говореше, че изгаряла като огнеплам. Беше защитил спиртоварната си с лабиринт от огради, допълнен с коварни капани. Не искаше никой да узнае тайните му.
Тя се взря в посоката, накъдето отиваха.
„Какво се нуждае от такава защита в течение на векове?“
Най-после вратата под сенчестия трегер на куба се разкри пред очите им. Всички вече бяха виждали нещо подобно. Това бе меден овал, два пъти по-голям от онзи, през който бяха минали, за да влязат в тунела. Тук също плетеницата от медни и бронзови пипала чезнеше в белия куб и черния камък.
Спряха на няколко крачки от куба.
Никс се обърна към Ксан.
— Идвала ли си тук?
Старицата се подпря на тоягата си и поклати глава.
— Песента ми не е достатъчно силна, за да отместя тази врата.
Шая явно мислеше, че е способна да го направи.
Бронзовата жена изкуцука под трегера и вдигна ръце, сякаш изпробваше невидими ветрове. После ги свали и запя. Отначало тихо, като най-лек бриз, с копнеж и кротост, а после в песента започнаха да се наслагват още слоеве. Никс долови по-твърдите акорди на древна основа, първо строена, после рушаща се. Заглуши ги ритъм, бележещ времето, който ехтеше с отминаването на столетията. Ария на надеждата, лека като първите ноти, но малко по-весела, се опита да удържи една по-мрачна буря от басови полутонове — само за да бъде надвита накрая. Това бе скръбна композиция за времето и загубата, за забравеното минало, за разрушените надежди.
Никс разбра.
Това бе Шая, обявяваща коя е тя, предлагаща най-истинското си име. Бронзовата жена стоеше на прага и заявяваше по най-простия възможен начин: „Тук съм“.
Докато тази скръб се трупаше, познат риф от сияйни нишки — бронзови и потъмнели, но все още красиви — се изливаше с песента ѝ. Те се простряха към медната врата, но за разлика от одеве в тунела бяха отблъснати, разбиха се до несвързаност в упорития метал.
Шая ги придърпа обратно, изпя ги по-живо и опита пак.
И пак срещна отказ.
Раменете ѝ клюмнаха, показвайки отчаянието ѝ.
Никс си спомни за другата врата и се обърна към Ксан.
— Тя има нужда от помощта ти. Също като преди. Прекалено е слаба, може би не е съвсем на себе си, за да отвори вратата сама.
Ксан кимна, тръгна напред, потрепвайки с тоягата си, и застана до Шая. Не се опита да овладее песента, само я подкрепи, добави силата си към тази на бронзовата жена.
Шая използва този нов източник и заплете песента си по-високо, като едновременно удебели нишките и оформи краищата им до тънка деликатност. Беше толкова красиво за гледане. Сега вече Шая нямаше да се провали.
Но Никс грешеше.
Шарката от потъмнял бронз стигна до медта и се опита да проникне в нея — и пак не успя. Филигранът се оплете и разпадна, стече се надолу по вратата и изчезна.