Протегна нишките си и запълни празнотите в шарката на Шая, махна грешните неща и ги закърпи с каквото е нужно. Като свърши, я сравни с ключалката на вратата — а после свали рязко ръка.
При този сигнал Шая запрати цялата си сила напред и я стовари върху вратата.
Дълбок тон отрази силата ѝ обратно навън и всичките им нишки затрепериха, а песните им станаха дисхармонични, дори и връзката ѝ с Башалия.
Докато всичко потъваше в мрак, се появи нещо, само за миг. Огнени очи се взряха от мрака към нея. Тя прочете в тях одобрение и още нещо, някакво друго послание. Но преди да успее да го разбере, те изчезнаха.
Тя отвори очи.
Отново бе останала празна и слаба, с треперещи нозе. Въпреки това не мръдна от мястото си, докато зрението ѝ се замъгляваше. Явно тези усилия взимаха от нея нещо повече от обикновена сила. Тя се помъчи да види нещо с очите си, върнали се отново към почти сляпо състояние.
А после друга назъбена мълния проблесна безшумно зад нея. Отрази се в медта и повърхността стана достатъчно светла, за да може тя да я види. Пред очите ѝ вратата се завъртя към мрака и оттам лъхна отдавна застоял въздух.
— Ти успя — ахна Фрел и дотича зад нея.
— Не аз — прошепна тя, все още стиснала малката обелка от кора.
XVI.
Агония от строшено стъкло
Историята може да предсказва бъдещето също толкова сигурно, колкото добре утъпканият път може да те отведе у дома. Но отклониш ли се от него, можеш да се загубиш завинаги.
53.
Рит се втурна презглава в бака на „Титан“. Наметалото му вдигаше прах зад него. Той дишаше тежко. Бедрата още го боляха от лудото препускане през целия Спокоен кът. Беше оставил коня си, запенен и треперещ, при едно от конярчетата на бойния кораб, което изглеждаше ужасено от състоянието на животното. Рит му бе хвърлил юздите и бе хукнал през „Титан“, за да стигне до Хадан.
Васалният генерал забеляза вихреното му пристигане от мястото си до един навигатор, който се взираше през далекоскопа си, и закрачи да го посрещне.
— Какво има? — попита генералът.
Рит спря запъхтян пред него. Вдигна кълбото на Скерен и се опита да си поеме дъх. Зрението му бе замъглено от сълзите, които още се мъчеха да отмият саждите от очите му. Сърцето блъскаше в гърдите му.
— Още един… — изпъшка той. — Още един сигнал…
Замаян от умора и вълнение, той се помъчи да се окопити, докато стаята се въртеше около него.
— Връхлетя преди малко… когато бях до кратера. — Посочи с трепереща ръка към кърмата на кораба. — Невероятно силен…
Хадан се втренчи в кристалното кълбо в ръката на Рит. Смръщи вежди, оглеждайки магнитите.
— Какво е станало с инструмента ти?
Рит разбираше смайването на генерала. Половината магнитни стрелки бяха изпопадали през гъстото масло и лежаха на дъното на сферата. Няколко още стояха по местата си и се въртяха лениво. Рит притисна с палец една пукнатина в кристала, за да запуши теча.
— Сигналът връхлетя с такава сила, че кълбото едва не отхвръкна от ръката ми. — Той го стисна по-здраво, уплашен, че всеки момент може да долети нов сигнал.
В Спокоен кът кълбото изведнъж се бе дръпнало рязко в дланта му. Наложи му се да го сграбчи с две ръце, за да го задържи. То обаче продължи да се тресе бясно и се напука от едната страна. Когато Рит се взря в него, магнитите трепереха настойчиво и медните нишки сияеха в маслото. После, една след друга, стрелките се откъснаха от осите си и бяха ответи от невидимите ветрове към задния край на глобуса. Останалите трепереха и се мъчеха да останат на мястото си като платна в буря.
Без да откъсва поглед от тях. Рит завъртя коня си в кръг. Щом установи посоката, препусна право назад към „Титан“.
Хадан се намръщи.
— Да не би сигналът да е дошъл от мястото на взрива?
— Не. От извън Спокоен кът.
Сигналът бе утихнал, преди да стигне до „Титан“, но явно идваше от по-далеч на изток.
— Покажи ми. — Хадан дръпна Рит до кръглата маса, където бе забодена една карта.
Рит изучи схемата на града и околността. Към навигационната карта бе прикрепено пътеводно стъкло. Той използва стрелката му, за да определи посоката. Сложи пръст върху градските докове и прокара линия право на изток, навън от картата. Продължи да сочи с ръка в същата посока през прозорците на носа.