— Дойде някъде от скалите на Далаледа — каза Рит. — Може би дори от върха на Булото.
Хадан изруга и се изправи. Завъртя се към далекоскопа на десния борд.
— Навигатор Прайс! Още ли виждаш ловния катер?
— Тъй вярно, генерале, тъкмо се доближава до скалите.
Рит се вцепени.
— Защо катер вече пътува нататък?
— За да провери един сигнал — процеди в отговор Хадан. — Оттам се издигна облак син дим. Мислех, че вероятно няма нищо, но все пак пратих катер да провери.
Рит стисна юмрук, знаеше, че това не може да е съвпадение.
— Те някак си са се озовали там. Бронзовото оръжие, а може би и предателите.
— И не само те. — Лицето на Хадан бе пребледняло. — Принц Микен е на борда на онзи катер.
— Какво? Защо?
Хадан закрачи бързо към една говорилна тръба, като извика ядосано през рамо:
— За да му дам да прави нещо. Но най-вече за да попреча на това копеле да си опетни още повече репутацията тук.
Рит последва генерала.
— Трябва да се прехвърля на „Пиул“. Да проследя този сигнал.
— Направи го. Аз ще пратя врана на командира със заповед да ти се подчинява.
Рит се завъртя, готов да се втурне към някой небесен сал и да полети към „Пиул“.
Хадан извика подире му:
— Аз ще отвържа този тромав бивол и ще те последвам. Но не ме чакай. Намери къде са се сврели онези предатели.
Рит махна с ръка, за да покаже, че го е чул. Представи си как „Титан“ влачи кила си по върхарите на дърветата, за да стигне до скалите. Половината от газовите му торби още не бяха закърпени. Но „Пиул“ бе невредим и би трябвало бързо да стигне до Булото.
„И все пак няма да съм първият там.“
Микен се приведе наляво от седналия водач на ловния катер. Погледна през тесния прозорец към издигащата се стена от черен камък. Забеляза редица стълби, изсечени в скалите. Проследи ги до мъглите долу.
Посочи натам и извика през рамото на водача към вирлианския капитан.
— Ей оттам се издигна димът. Сигурен съм.
И сякаш боговете искаха да потвърдят твърдението му, от мъглите точно там, където сочеше, излетя стрела и избухна в синкав облак.
Капитанът, Торин, се ухили широко.
— Прав си.
Вирлианецът, изглежда, бе наполовина джин. Беше толкова висок, че трябваше да стои с приведена глава и прегърбени рамене, за да не се удря в тавана на катера. Зад него двайсет бронирани рицари се бяха свили в тясната вътрешност на нападателния кораб. Сред тях имаше един чистокръвен джин, седнал на пода и сложил бойна брадва върху коленете си.
„Може да е роднина на Торин?“
— Трудно е да отклоним любезната им покана. — Торин се приведе към водача. — Спусни ни бързо през онези мъгли. Да не им даваме шанс да размислят.
Микен се ухили. Стисна с една ръка кожената примка, висяща от покрива, а другата сложи върху дръжката на меча си.
Торин го изгледа и се намръщи.
— Ти стой до мен, млади принце. Не смея да те върна на „Титан“ дори с най-малката вдлъбнатина в тази красива броня.
Микен скръцна със зъби недоволно, но имаше достатъчно ум да не спори.
Торин извика през рамо на легионерите:
— Стиснете си задниците и се молете на боговете си! Слизаме да цунем косматия гъз на Хадис.
Капитанът тупна водача по рамото.
— Свий балона и ни остави да паднем като камък.
Водачът дръпна една ръчка. Катерът потрепери — а после полетя право надолу.
Бързото падане издигна Микен на пръсти. Кръвта нахлу в главата му, а околният свят изчезна в мъглите. Микен затаи дъх, докато под кила им не се появи нова гледка.
Той огледа земята, носеща се към тях. Видя групичка каменни къщи в основата на скалите. Друг облак синкав дим разцъфтя от долната страна на мъгливата пелена, само за да бъде отвят от преминаването им. За миг му се стори, че зърна някаква фигура да потъва в едно от скалните жилища, но можеше да е само игра на сенките, докато катерът падаше.
Водачът бутна друга ръчка и огнепламовите горелки се включиха под тях, опърляйки тревистите могили долу. Под кила им се закълби дим и катерът рязко спря и увисна само на две педи над земята.
— Всички вън! — ревна Торин.
Кърмовият люк се отвори с трясък. Краят му се удари в земята достатъчно силно, за да подскочи. Джинът изскочи навън пръв, следван от рицарите. Неколцина останаха вътре и вдигнаха заредени арбалети към процепите в корпуса на съда.