— Кетра’каите — каза Ксан.
— А може би и у други. — Бронзовото чело на Шая се смръщи недоволно. Тя отново се запъна, може би бе срещнала нова дупка в паметта си. — Не само, че това семе се е разпространило по невнимание, но и дарбата… се е променила, докато ние сме спали, и е пуснала разклонения, които никой не си е представял.
Погледът ѝ намери отново Никс.
Фрел прекъсна речта ѝ. Той обикаляше около масата и се взираше в сияещите развалини на Земята.
— Всичко това е много интересно, но не върху него трябва да се съсредоточим. — Лицето му бе смръщено от тревога. — Лунопадът. Кога ще стане?
Шая стисна устни и се намръщи.
Райф притисна длани една към друга.
— Моля те, не казвай пак „много е било загубено“.
Лицето на Шая омекна и тя посегна да го докосне по ръката.
— Не е това. Но променливите са много. Дори за мен. Мога да дам само приблизителен отговор.
— Кога ще стане? — настоя Фрел.
Шая заговори по-тихо.
— След не повече от пет години. Може би само след три.
Фрел наведе глава, явно обмисляше това страшно предсказание. Никой друг не продума. Алхимикът въздъхна и вдигна отново лице към Шая.
— Тогава как можем да го спрем?
Шая се обърна към развалините на Земята.
— Не можете.
55.
Рит стоеше до щурвала на „Пиул“. Командирът на бойния кораб бе от другата му страна. Оттатък извитите прозорци на носа редица черни скали разделяше света отпред, с мъгла долу и тъмни облаци горе. Две колони дим се издигаха някъде от подножието на скалите.
Рит стискаше в ръка напуканото кълбо, вперил поглед напред. Проклинаше дългото време, което му бе отнело да се прехвърли на „Пиул“, да обърне огромния боен кораб и да го подкара към Булото. Явно в подножието на скалите вече се бе завързала някаква схватка. Докато се приближаваха към тези тъмни чукари, два огнени проблясъка бяха озарили мъглите отпред.
Сега всички на бака наблюдаваха небето.
„Какво ли става под онези мъгли?“
— Там! — обади се Браск и посочи наляво.
Върхът на един сив балон проби бялата пелена, после потъна отново. Изглежда, се отдалечаваше от скалите.
Браск го разпозна с един бегъл поглед.
— Небесен сал.
После се подаде друга, по-остра перка на черна газова торба, която теглеше със себе си корпуса на тесен съд със заострен нос.
— Ловният катер — каза Рит.
— Преследва сала. — Браск се премести на другия прозорец и загледа как гонитбата минава от лявата им страна.
Ловният катер отново потъна в мъглите. Малки огнени проблясъци озариха облаците, когато нападателният съд се опита да изкара на открито плячката си с избухващи стрели, изтласквайки я от скалите.
Рит се надяваше, че Микен се намира на сигурно място в онзи катер. Ифлеленът бе хвърлил големи усилия да превърне принца в полезен инструмент. Щеше да е много лошо да го загубят сега.
Навигаторът хвърли поглед към Браск.
— Да завием ли, за да се включим в битката?
— Не, ние не сме толкова подвижни като катера. Докато извъртим „Пиул“, всичко ще е свършило. Освен това… — Той посочи по-далеч вляво през прозорците. — Изглежда, няма да има нужда от помощта ни.
Рит мина от онази страна и пред него се разкри по-широка гледка.
Зад тях грамадата на един издут балон се влачеше подире им. Хадан бе вдигнал „Титан“ и сега ги следваше, включил всичките си горелки. Беше впечатляващо колко бързо васалният генерал бе подкарал войските си, особено при положение че половината балон на бойния кораб бе разкъсан. Краищата му плющяха, докато той се носеше ниско над облаците. Все пак извършените ремонти бяха позволили на „Титан“ да се издигне достатъчно, за да мине лодката му над върхарите на дърветата — макар и не над мъглата. Под балона корабът се носеше през облаците, оставяйки светеща диря с огньовете на горелките си.
Сивият балон се показа пак за миг, а след него и по-заострената форма на газовата торба на ловния катер. И двата се скриха отново. Все пак траекторията на тази гонитба бе ясна. Катерът подкарваше плячката си право към „Титан“.
Разчитайки, че тази работа ще се нареди от само себе си. Рит се върна заедно с Браск до щурвала. Командирът явно бе стигнал до същото заключение. И двамата се обърнаха към скалите отпред.
— Готови за пълен стоп! — изрева Браск към екипажа на бака. — Спрете ни току до онези скали. — Командирът посочи един мъж, застанал до говорилна тръба. — Прати заповед всички катери и салове да бъдат натоварени с хора и готови за спускане.