Дарант се втурна назад и откачи бурето на малката запалителна бомба от стената, където висеше. Грейлин грабна другата.
— Почти стигнахме! — извика Глейс от седалката си.
Грейлин се обърна към отворената кърма. Планът им не включваше хвърлянето на тези последни запалителни бомби върху балона на бойния кораб. Подобен опит би нанесъл не повече вреда от две убождания с карфица.
Вместо това Грейлин метна на рамо опасното буре, вече омотано в мрежа. Дарант направи същото със своето.
— Започваме! — извика Глейс и скочи от седалката си. Целуна се по дланта и плесна с нея по щурвала, а после хукна към тях.
Небесният сал занесе надясно към един улей, спускащ се отстрани по балона. Глейс стигна до тях при кърмовия люк. Въздухът отзад оставаше горещ. Под отворения люк стоманеният рул сияеше от скорошното горене.
Грейлин погледна покрай изстиващите горелки към стръмната извивка на балона под тях. Докато салът се рееше, килът му застърга по парчета плющяща материя. В балона под тях зейна голяма дупка. Това бе една от секциите, взривени при по-раншната атака на Дарант. Вътрешният скелет на балона бе оголен. Той бе оребрен с начупени подпори и накичен с оплетени въжета.
Дарант посочи надолу и вляво, където най-външната обшивка на разкъсания балон оставаше цяла и издута. Тя образуваше дълъг улей, спускащ се към сенчестите дълбини. Небесният сал мина над него.
Грейлин се обърна към Дарант.
— Правил ли си го преди?
Пиратът се усмихна, издавайки лъжата си.
— Има си пръв път за всичко.
Дарант притегли омотаното буре към гърдите си и го прегърна с две ръце… а после скочи от кърмата. Падна с краката напред през дупката в балона и се удари в горния край на платнения улей. Подскочи и се пързулна надолу, а смехът му се носеше зад него.
Глейс го последва с весело „юхууу“, очите ѝ блестяха.
„И двамата са луди като надрусани вещици.“
Все пак Грейлин стисна ръба на люка, вдигна своето буре в едноръка прегръдка и скочи. Тъй като килът на небесния сал задираше върха на балона, падането бе не по-високо, отколкото от покрива на хижата му в Краелес. Въпреки това ботушите му срещнаха хлъзгавата намаслена кожа и той загуби опора. Падна по задник и полетя надолу по стръмния улей към недрата на балона.
Покрай него прелитаха въжета и рейки. Профучаваше под тесни мостчета и вътрешни подпори. В дълбините на балона сенките се сгъстяваха. Той се сви, очаквайки да се удари в някакво препятствие и да бъде изхвърлен нависоко, но близо до дъното наклонът постепенно се изравни. Слънчева светлина, идеща отгоре, му позволи да види как Дарант помага на Глейс да стане. Двамата стояха нестабилно на еластичното изпънато дъно на балона.
Грейлин се допързаля до тях.
Дарант се усмихна и го вдигна на крака.
— Не мога да повярвам, че се получи.
Грейлин се съгласи, малко замаян от всичко това.
Бяха измислили този план на „Врабчарят“. Ловният катер може да смяташе, че ги е подгонил към бойния кораб, но грамадният съд бе тяхната цел от самото начало. Грейлин не можеше да рискува този звяр да откара подкрепления до скалите.
Изведнъж извън балона заехтяха приглушени викове. Разнесе се остър гърмеж на оръдия, придружен от екливия звън на балисти. Грейлин се спогледа с Дарант. И двамата знаеха коя е мишената. Той си представи предсмъртната спирала на небесния сал покрай десния борд на бойния кораб. Глейс умишлено го бе пратила от онази страна, за да привлече вниманието с надеждата да убеди хората на борда, че заплахата е унищожена.
— Насам — прошепна Глейс и ги поведе напред.
Стигнаха до един ъгъл на балона. Зад изсветлялата от слънцето материя тъмнееше някаква сянка.
Глейс се обърна към тях.
— Това трябва да е едно от стоманените въжета.
— Има само един начин да разберем. — Дарант изтегли кама, мина пред дъщеря си и мушна в здравия плат. Трябваше да удари три пъти, за да го пробие.
Надникна през дупката и кимна одобрително на дъщеря си. После се зае да реже квадратна дупка, достатъчно голяма, за да минат през нея.
Когато свърши, Грейлин огледа делото му. Едно стоманено въже минаваше покрай отвора, на малко повече от една ръка разстояние, но достатъчно близо. Грейлин погледна надолу. Ако се ориентираше правилно, въжето би трябвало да води до квартердека. „Не че мога да го видя.“ Лодката под балона още се носеше през мъглите, които скриваха всичко долу.
Дарант махна на Грейлин.