… мъничките ѝ уши дочуват мученето на голямото животно долу заедно с хрущенето и пукането на тръстиките, докато то се движи през блатото.
… спусната е нежно на място близо до животното. Новото ѝ легло е влажно и около него се носи аромат на цветя.
… по това време тя вече почти не може да вижда.
… сянка надвисва над нея. Големи очи се взират надолу. Космата буза се притиска към нейната. Един език я облизва за последно. Ноздри сумтят, запечатвайки я в спомените си.
… после — след един последен мощен замах на гигантски криле — е изоставена.
… реве от скръб за загубата си, като ехо на писукането, което продължава да я залива от висините, но става все по-слабо и по-слабо.
… гледа как една сянка преминава през луната и изчезва.
Най-после светът се върна. Беше отново в леглото. Малките очички горе продължаваха да блестят, но ужасът от тях се бе стопил до смътна искрица. Искаше ѝ се да отхвърли показаното — изгубени спомени, събудени наново от писукането — но не можеше. Знаеше, че са верни. И все пак това бе прекалено много, за да го възприеме, и обръщаше с главата надолу всичко, което знаеше за себе си.
Ала преди дори да се опита да изпълни тази невъзможна задача острите писъци откъм мертеците станаха още по-пронизителни. Тя отново се взираше в себе си отгоре. Знаеше, че гледа през очите на създанието, скрито там. После друг образ се насложи върху този, трепкащ като отражение в спокойно езеро.
Тя отново бе голо бебе, притиснато към една бозка, сгушено в козината и крилете на огромна фигура, която я пазеше. Погледна към другата бозка, където сучеше малка тъмна фигурка, гола и мъхеста. Тънките ѝ крилца бяха разперени непохватно встрани. Ноктенца се бяха вкопчили за опора в косматата кожа… и малки червени очички отвръщаха на погледа ѝ. Този друг винаги се бе намирал до нея, подслонен и пазен от същите криле.
Трепкащият образ най-после се стопи. Стаята притихна отново.
Тя преглътна няколко пъти, замаяна от това знание. Присви очи към мертеците и двете червени очи. Сега знаеше какво се крие там.
Сякаш за да потвърди това, една тъмна фигура — малко по-голяма от снежна гъска — се преметна и се появи пред погледа ѝ. Крилете ѝ се разпериха широко, а после с един-единствен плясък съществото изхвръкна през тесния прозорец. Погледът на Никс проследи младия мирски прилеп, който описа остър завой и изчезна.
Тя затаи дъх и се опита да прецени как приема това натрапничество.
Тези създания бяха проклятието на тукашните сурови земи — хищници, които нямаха равни. Но тя не изпитваше страх. Вместо това предишният ѝ ужас се бе втвърдил в студена увереност.
Знаеше кой ѝ е дошъл на гости тази вечер.
Продължи да се взира през прозореца, представяйки си онази друга бозка и мъничката фигурка — която сега вече бе пораснала и покрита с козина.
„Изгубеният ми брат.“
IV.
Принцът в шкафа
Цялата красота на света може да се намери в земите на Халенди. От изток на запад те се спускат като гигантски стъпала, сякаш предназначени за самите богове да крачат по тях. От димящите планини на Булото надолу към мъгливите гори на Облачен предел, за да се просне накрая изобилието на плодородните равнини на Широзем. Ала няма по-голямо чудо от града, около който се въртят тези земи и по-голямата част от света, зашеметяващото великолепие на Азантия.
11.
Синът на върховния крал се събуди със стон сред въшки и вонята на собствената си повърня. В далечината сутрешните камбани ехтяха от висините на Азантия. Звънът прескачаше от една камбанария на друга, общо шест, разположени на всеки от върховете на звездообразните стени на Върховръх.
Той се опита да натъпче тънката възглавница в ушите си, докато звуците възвестяваха новия ден. Но звукът продължаваше да разтърсва черепа му и да поражда болки в зъбите му. Стомахът му се преобръщаше и жлъчката му заплашваше да се надигне. Той я преглътна и наложи волята си върху нея, но не и преди да се оригне мощно.
Най-после и последният звън отекна над Залива на обещанията и камбаните милостиво заглъхнаха.
— Да, така е по-добре — въздъхна принц Канти към тъмната стая със затворени кепенци.
Стисна очи и се опита да си спомни къде е. Миришеше на пот, пикня и вкисната бира. Някаква мазнина цвърчеше на скара и димът се промъкваше през дъските на пода. Откъм готварницата се носеше дрънчене на съдове, накъсвано от ревовете на ядосан ханджия.