Баща му бе с лъскави високи до коляното ботуши, копринени гамаши и бродиран кадифен жакет. Дебело тъмносиньо наметало се спускаше от раменете до глезените му, сякаш някоя дреха можеше да прикрие величието на върховния крал Торант ри Масиф, коронован владетел на Халенди и законен господар на цялото кралство и териториите му.
Бледото каменно лице на баща му се отразяваше стократно в полираните фасетки по стените. Чертите му бяха остри, но смекчени от ореола светлоруса коса с толкова силно намаслени къдрици, че почти прилепваха към главата му. В момента устните му бяха присвити разочаровано — израз, добре познат на Канти.
— Изгубили сте бронзовата реликва? — прогърмя гласът му. — Артефакт, който можеше да ни осигури победата в предстоящата война. Затова ли дотърчахте толкова бързо тук, за да прехвърлите отговорността за провала си на мен?
— Това е само временно забавяне, уверявам ви, ваше величество. Ще се справим надлежно с него, щом открием избягалия затворник, който я открадна. В момента сме се заели да преобърнем цялата Наковалня. Крадецът не може да крие задълго подобна странна вещ от очите на хората.
Канти познаваше мъжа, паднал на едно коляно, сивата роба, черната татуировка през очите му и сребристата коса, сплетена на плитка около шията му. Това бе Изповедникът, който винаги шепнеше зловещо в ухото на баща му. Държеше главата си наведена и полагаше всички усилия да успокои разярения мъж пред себе си с решително покорство.
Фрел изсъска под нос:
— Рит.
В тази единствена дума имаше достатъчно презрение да запълни том от хиляда страници.
„Значи не съм единственият, който познава този мръсник.“
— Ще се върна в Гулд’гул с утрешния ветрокораб — обеща Изповедникът. — Лично ще се погрижа артефактът да бъде върнат. Посветил съм целия си живот на търсенето на древни магии, родени от забравени алхимии. Няма да позволя това бронзово богче да се изплъзне от мрежите ни.
— Това не бива да става — заяви със заповеден тон кралят. — Васален генерал Хадан се страхува, че вашият крадец може да се опита да продаде своето велико оръжие на Клаш, за да откупи свободата си. Според него това е единственият изход на копеленцето.
— Така е. Вече взехме предвид тази възможност. Клашианските шпиони — поне тези, които са ни известни, — са прибрани и подложени на разпит с мъчения. А доковете на Наковалнята се наблюдават непрекъснато. Няма начин да се измъкне. Богчето ще бъде отново наше.
Раменете на краля се поотпуснаха малко.
— Погрижете се за това — завърши той не толкова разпалено. — Междувременно аз имам друг проблем за разрешаване. Молба от един мой втори братовчед оттатък залива. Някаква неприятност в Мир.
При последните думи очите на Рит се присвиха.
Но бащата на Канти го отпрати с махване на ръка.
— Заеми се с твоето търсене в Наковалнята. Ние с Хадан ще се справим с другия проблем. Ако имаме успех, може би дори няма да се нуждаем от древни магии и богчета, за да си осигурим победата.
Интересът на лицето на Рит се изостри, но той просто стана и отстъпи една крачка, преди да се поклони смирено — жест, който в негово изпълнение изглеждаше подигравателен.
Кралят не забеляза това, защото се обърна към високия младеж в лека броня, застанал до него — още една фигура, твърде добре позната на Канти.
— Микен, изглежда, скоро все пак ще намерим начин да използваме по-малкия ти брат.
Канти се вцепени.
„За какво говори той?“
Кралят се обърна към четвъртия член на групата, мъж колкото нисък, толкова и закръглен, облечен в белите дрехи на йеромонах, но не прост учител. Това бе говорителят на Съвета на осемте, ръководителят на цялото Кале.
— Абат Наф, повикайте сина ми и наредете да го доведат в съвещателната зала при първата вечерна камбана.
— Ще бъде сторено — отвърна мъжът и наведе глава.
Канти се дръпна назад, когато групата започна да се разотива, а Фрел затвори мълчаливо вратата и я заключи. После подкара Канти нагоре по стълбите.
Никой от двамата не проговори, докато не стигнаха до третото ниво на училището.
— Какво значи всичко това? — заекна Канти. — Древни магии? Велико оръжие? Бронзово богче?
— Не знам — призна Фрел. — Но щом е замесен онзи проклетник Рит, не може да е нищо хубаво. В последно време ифлелените са набрали сила в мрака на Крепостта на Изповедниците. Обрат, който не е неочакван. Твърде често мъдрите слова биват заглушавани от барабаните на войната. Страхът подклажда ужасни амбиции дори у най-свестните хора. А у най-лошите…