Думите му заглъхнаха.
Канти си представи Изповедник Рит.
— И какво ще правим?
Фрел ускори крачка.
— Първо ще се погрижим да те придружа в съвещателната зала.
Канти спря.
— Нали не смяташ да повдигаш…
— Не, засега ще оставим луната на Сина и Дъщерята. Нещо не е наред в блатата на Мир. Не проумявам напълно как се навързва всичко това, но не вярвам на случайности и съвпадения. Нещо се размърдва. Тук, в Гулд’гул, а сега и в Мир.
Канти си спомни черното съобщение на масата на алхимика и отново се зачуди какво ли гласи. Почеса се по врата, докато се изкачваше по стълбите. Също като Фрел, и той долавяше някакви сили току отвъд полезрението си.
Само че у него те създаваха усещане за примка, затягаща се около гърлото му.
Първата вечерна камбана заглъхваше. Канти се бе изпънал пред дългата съвещателна маса, скован като кралските одежди, които бе изтупал от праха, и официалните ботуши, които бе обул след банята си с луголист. Даже бе почистил тъмното си кадифено наметало, докато заблести.
„По-добре да го играя принц, докато мога.“
Стоеше, хванал ръце зад гърба си, с изправени рамене. На масата пред него нямаше много хора. Сякаш срещата в Крепостта на Изповедниците просто се бе прехвърлила в тази каменна стая зад тронната зала. Само дето, за облекчение на Канти, Изповедник Рит бе заменен от васален генерал Хадан си Марк.
Предводителят на халендийските легиони седеше вдясно от краля. Дори и седнал, се извисяваше над бащата на Канти. Главата му винаги бе обръсната, за да си слага по-лесно шлема, макар че Канти подозираше, че е по-скоро за да могат всички да видят белезите му, особено назъбената линия, която минаваше от темето до челюстта от лявата му страна. Той вероятно се гордееше повече с тези спечелени с труд рани, отколкото с всяка лента, значка или медал. Черните му очи винаги приличаха на полирани кремъчета. Съмнително бе дали устните му някога са оформяли усмивка — поне Канти никога не бе виждал такава.
Единственият непознат беше слаб като тръстика мъж със сламеноруси кичури, който седеше през няколко стола от другите, сякаш не му позволяваха да се приближи повече до краля. Погледът му шареше навсякъде, когато не бе забит в скута му. По челото му лъщеше пот. Дрехите му бяха спретнати и чисти, но изобщо не се доближаваха по великолепие до одеждите на другите и изглеждаха изостанали от модата с няколко години, също като глупавите воланчета по ризата му.
Бащата на Канти явно бе забелязал накъде е насочено вниманието на сина му.
— Вицекмет Харлак хи Шарман от Фискур оттатък залива — представи го крал Торант. — Втори братовчед на теб и брат ти.
Мъжът се вцепени, готов да скочи от стола си. Премести поглед от краля към принца, а после към другия принц.
„Значи беден роднина, на който явно не му е тук мястото.“
Видя презрителната полуусмивка на лицето на Микен. Брат му беше вляво от баща им, облегнат на подлакътника на стола си. Беше подрязал ниско гъстите си златисторуси къдрици, вероятно за да се пъха по-лесно в бронята. Изглеждаше много по-суров от последния път, когато се бяха виждали. Сега в морскосините му очи имаше лед. Приличаше на мъж много повече от Канти — не беше вече веселият другар, който гонеше брат си из тези зали с викове и смях.
Даже в това отношение се бяха раздалечили един от друг.
Макар и облечен в най-хубавите си дрехи, Канти пак се чувстваше като груба бучка въглен редом с шлифован диамант.
Баща им заговори отново.
— Братовчед ви Харлак е дошъл при нас с един разказ колкото странен, толкова и трагичен. Проблем, с който брат му, кметът на Фискур, иска да му помогнем да се справи.
Канти чу как Фрел се размърда зад лявото му рамо. Алхимикът го бе придружил дотук след призовката на абат Наф, за да му окаже съдействие. Наф се бе опитал да го разубеди да присъства, но постигна не по-голям успех от Канти в отпращаното на упорития алхимик.
— Какво разказа нашият братовчед? — продума най-после Канти.
Кралят се приведе напред.
— Синът на кмета — който карал седми клас в Манастира — бил убит по извънредно жесток начин. Главата му била откъсната от раменете от чудовищен мирски прилеп.
Канти трепна вътрешно — знаеше, че всякаква външна реакция ще бъде осъдена.
— Кметът ни моли за военен отряд, който да придружи дъщеря му обратно до училището и щом стигне там, да отърве блатата от това свирепо чудовище.
Канти се намръщи. Знаеше, че тези зверове наброяват хиляди и ловуват из целия район на блатата.