— Откъде можем да знаем кой звяр е убил сина на братовчед ни? — попита той, зачуден как в случая би могло да се постигне някакво справедливо възмездие.
— Аха. — Кралят махна към васалния генерал. — Ще оставя на Хадан да обясни по-подробно.
Едрият мъж прочисти гърло със звук, който приличаше на стържене на скали.
— Ще навлезем в блатата с цяла центурия войници.
Канти сподави ахването си.
„Сто рицари? За един лов?“
Но Хадан още не беше свършил.
— И ще ги водят двайсет вирлиански гвардейци.
Този път Канти наистина ахна, което му спечели кривата и малко подигравателна усмивка на по-големия му брат. Вирлианската гвардия бяха най-елитните бойци на легионите, закоравели в битка ветерани с татуирани в алено лица, което имаше двояката цел да показва, че са пролели кръв, и да вдъхва ужас у враговете им.
— Няма да търсим един-единствен убиец — продължи Хадан. — Твърде дълго тези чудовища тероризират блатата. Ще проведем голям лов, за да изтребим колкото може повече от тези отвратителни зверове в течение на един месец. Дори да не можем да ги премахнем всичките, поне ще ги прогоним надалеч и ще им дадем хубавичко предупреждение да не се връщат повече в човешките селения.
На Канти му прилоша, докато се опитваше да си представи подобна касапница. Като ловец се бе научил да взима от горите или ливадите само онова, което му е нужно. Необузданото изтребление без никаква друга причина, освен проливане на кръв му изглеждаше жестоко и безсърдечно. Той не можеше да понася дори стоманените капани, на които се натъкваше понякога. Когато намереше такива, ги задействаше с пръчка или клон, за да не би острите им зъби да уловят и ненужно да измъчват някое животно.
Сред зашеметеното мълчание на Канти Фрел пристъпи напред.
— Извинете ме, сир, но бих искал да задам един въпрос, тъй като съм прекарал девет години в Мир.
Торант му разреши с махване на ръка.
Фрел се поклони в знак на благодарност и заговори.
— Ако не надхвърлям правомощията си, бих предположил, че изтреблението на тези създания има някаква по-голяма цел от обикновено отмъщение.
Кралят повдигна вежда.
— Изглежда ненапразно си най-младият в Съвета на осемте на Калето.
— За мен е чест, сир.
— Прав си. Има и друга цел зад този лов. През последната година Хадан и абат Наф измислиха начин да подсилим арсенала си. От новаторски проекти за бойни машини до нови химикали от негасена вар и катран.
Канти си спомни за мощния гръм, който бе разтърсил Калето.
Баща му продължи:
— Но Изповедниците предложиха друг начин да увеличим ефективността и смъртоносната сила на нашите стрели, мечове и копия.
Фрел кимна.
— Отрова.
Другата вежда на краля също се повдигна, за да се присъедини към първата.
— Точно така. Добре известно е, че отровата на тези крилати зверове е необичайно силна. Никой не е оцелял от нея. Изповедниците смятат, че ако тази отрова може да бъде дестилирана от жлезите на въпросните чудовища, нашите оръжия ще станат сто пъти по-смъртоносни.
Канти преглътна, едновременно впечатлен и ужасен.
— Което ни води до една последна подробност рече Торант. — Казах, че никой не е оцелял от тази отрова… но това не е съвсем вярно. Едно момиче е оцеляло. Сляпо момиче, което е било замесено в атаката на върха на Манастира. И не само е оцеляло от отровата, но и си е възвърнало зрението. Със сигурност едно такова чудо е знак от боговете.
Раменете на Фрел се напрегнаха.
— Искам тя да бъде доведена във Върховръх — каза Торант. — Тук, където Изповедниците и нашите лекари могат да я изследват подробно. Кръв, жлъчка, плът, каквото е нужно. Знанието за нейната уникалност може да се окаже полезно. Но във всички случаи такава благословия от боговете не бива да гние в блатата.
Най-после погледът на краля се спря върху тъмния му син.
— И понеже тези въпроси са от извънредно голяма важност за кралството, принц Канти ще се включи в лова.
Канти отстъпи крачка назад, зашеметен.
Кралят продължи:
— До мен стигна информация за значителните му умения в тази област. Крайно време е вторият ми син да излезе от сенките и да покаже, че е достоен.
Канти се опита да се измъкне, представяйки си как гази през блатата. Потърси думи да възрази срещу включването си, но не намери такива. Как можеше да откаже на краля, своя баща?
Микен не изглеждаше по-щастлив от него. Поизправи се в стола си и се приведе да зашепне в ухото на краля, но бе смъмрен. Единственото, което можеше да направи, бе да изгледа втрещено краля и васалния генерал.