— Но защо? — настоя Джейс.
— Нямам време да ти обяснявам.
„И определено няма достатъчно време, за да ми повярваш.“
Той въздъхна, пъхна ключа в ключалката и отвори входа към тайното стълбище към деветото ниво. Вече не бе ученик и бе получил достъп до него, за да качва ценни книги на учените, включително до покоите на игуменка Гайл на върха на училището. Това разрешение не се простираше върху гостите обаче. Никс знаеше, че излага на опасност поста на Джейс и поминъка му с това нарушение. Ако ги хванеха, смяташе да отрича, че той е замесен.
Джейс прекрачи прага пръв. Нямаше достатъчно време да изтича от четвъртото до деветото ниво, да убеди игуменката, че работата е спешна, и да се върне при нея тук долу. Никс знаеше, че трябва да постави въпроса лично пред директорката на Манастира. Никой друг нямаше да ѝ повярва.
— Побързай — каза Джейс. — Все пак пътят е дълъг.
А после хукна нагоре по стълбите и Никс го последва. Затаяваше дъх, уплашена, че ще ги спре някой алхимик или друг учен. Но докато се изкачваха по тясното виещо се стълбище, не срещнаха никого. Най-вероятно всички бяха навън и гледаха как легионът марширува към върха.
— Почти стигнахме — рече задъхано Джейс. Бузите му бяха поруменели, а гърбът — потен. Тя подозираше, че голяма част от тази пот се дължи на страха. Той забави ход, спря на една площадка и кимна към намиращата се там врата. — Това извежда на осмото ниво.
Даваше ѝ последен шанс да поеме по друг път. Тя можеше да се измъкне през тази врата и никой никога нямаше да разбере.
— Ако се скриеш на това ниво, мога да доведа игуменката при теб — предложи той.
Тя се замисли за миг, бършеше влажното си чело.
Но преди да успее да отговори, отекна силен камбанен звън, приглушен от каменните стени, който се усили, докато се разнасяше из училището.
Последната следобедна камбана.
Никс погледна Джейс и му махна да продължава. Той обаче изведнъж скочи към нея и я избута зад себе си. Облегна се назад, за да я притисне към стената. За миг тя се паникьоса — а после чу щракване на ключалка и скърцане на отваряща се врата. Ярка светлина окъпа и двамата.
Скрита зад едрата фигура на Джейс, тя не можеше да види кой е влязъл.
— Какво правиш тук, калфа Джейс? — попита някаква жена с обвинителна нотка в гласа.
Никс се сви, щом позна носовия глас на сестра Рийд, послушницата, която учеше седмокласниците.
В първия момент Джейс заекна уплашено, после се поизправи, като продължаваше да крие Никс зад себе си.
— Аз… игуменка Гайл ме извика да взема едно копие на „Доктрината за седемте благословии“ и да го върна в скрипториума.
— Ами мърдай тогава, вместо да ми препречваш пътя — сопна се сестра Рийд.
Джейс се дръпна встрани, а Никс повтаряше движенията му, така че да остане зад гърба му. Сестра Рийд мина покрай двамата, вероятно без дори да погледне за втори път някой толкова нисш като Джейс. Въпреки това те изчакаха стъпките ѝ да заглъхнат, преди да забързат отново нагоре.
Останалата част от тичането им се сливаше в размазано петно. Джейс заведе Никс на деветото ниво, където минаха през една огромна зала, под канделабър, димящ от странни алхимии, и поеха по дълъг виещ се коридор. Срещнаха няколко учени, но Никс все така се криеше зад гърба на Джейс. За щастие всички изглеждаха твърде погълнати от собствените си дела или от ставащото навън, за да обърнат внимание на забързаното минаване на калфата.
Пътешествието им свърши на мястото, където черната вулканична скала на алхимическите кули се сменяше с белия варовик на йеромонашеските. Между тях, в единия край на залата, се издигаше висока сводеста порта, обкована наполовина с желязо и наполовина със сребро.
Джейс се втурна натам и потропа с окаченото на нея чукало.
При този звук Никс трепна — очакваше от всички страни върху тях да се нахвърлят рицари. Даже не можеше да е сигурна, че игуменката още е в покоите си. Ако я нямаше, Никс бе готова да крещи до припадък из тези помещения, ако се наложи.
„Вече нямам време.“
Най-после се чу тихо тътрене и вратата се отвори на добре смазаните си панти.
Никс издиша с облекчение, когато видя познатото лице на игуменка Гайл. Очите на жената се присвиха любопитно при вида на Джейс, а после се разшириха, когато забеляза Никс зад него.
— Никс? — Гайл сигурно веднага бе заключила, че с Никс се е случило нещо ужасно, за да стои на прага ѝ. — Влизайте.
Вратата се отвори по-широко и Никс и Джейс се шмугнаха през нея. Игуменката я затвори след тях и понечи да ги последва… а после се обърна и залости резето.