Той вдигна тежката връзка железни ключове, която бе задигнал от караулното на затвора.
— Дойдох да те освободя.
Пратик присви очи и най-после пристъпи по-наблизо.
— На каква цена?
— Да ми помогнеш да избягам от Наковалнята с един от вашите ветрокораби.
Затворникът поклати глава.
— Невъзможно. Освен това, дори да не се развикам и да те изоблича сега, рано или късно ще ме пуснат на свобода. Не могат да задържат господаря ми задълго, не и без да нанесат още по-голяма обида на нашия император. Така че, както виждаш, цената ти е прекалено висока.
— Знам. Но това не е всичко, с което съм дошъл да се пазаря. — Този път беше ред на Райф да повдигне вежда. — Ти знаеш какво съм откраднал.
Мъжът сви рамене.
— Какво се говори, че си откраднал.
— Това не са празни приказки, уверявам те. — Остави Окования да прочете истината по лицето му. — Ще те заведа при нея и ако не си доволен, можеш да ме предадеш на архишерифа. Но няма да останеш разочарован. Клаш ще иска това, което имам, особено след като бойните барабани вече бият в далечината и армиите се събират край границата. Пък и кой знае? Такъв трофей може би ще спечели не само моята свобода — а и твоята.
Очите на Пратик се присвиха още повече. Затворникът вдигна ръка и опипа желязната халка, запоена около шията му. Впери очи в Райф.
— Покажи ми.
Райф се ухили. Бяха му нужни няколко опита, докато пъхне в ключалката правилния ключ, но накрая отвори вратата и подхвърли един вързоп на голия мъж.
— Обличай се, бързо.
Пратик се подчини и навлече комплекта надзирателски одежди, досущ като неговите. Райф ги бе откраднал от същото караулно, където имаше само един дебел надзирател, хъркащ върху очуканата маса.
Той посочи към качулката на късото наметало.
— Вдигни я хубаво и си дръж главата наведена. От сега нататък ме остави аз да говоря.
Пратик кимна и дръпна качулката над наболото си теме.
Райф го огледа за последен път и тръгнаха. Райф искаше да се махне оттук преди следващата камбана, за да се изгубят сред надзирателите, прибиращи се вкъщи.
Чудеше се дали Пратик ще го предаде, но Окованите бяха известни с това, че държат на думата си, не непременно от чувство за чест, а защото всякаква склонност към лъжи отдавна бе избита от тях с пръчката и камшика.
На Райф му бе трудно да преглътне жестоките практики на клашианците. Тяхната страна се управляваше от една-единствена кралска каста, известна като имри, което на техния език означаваше „божествен“, възглавявана от Имри-Ка, бог-императора на Клаш. Само хората от неговата кръвна линия можеха да си показват лицата на открито в онези земи. Всички други нисши касти — които наброяваха стотици — трябваше да останат забулени от главата до петите, защото се смяташе, че са прекалено недостойни, за да ги види Небесният отец. Това включваше и Окованите, които бяха обучени в Бад’и Чаа, Дома на мъдростта.
Докато в северната Корона имаше няколко училища, Бад’и Чаа си оставаше единственото учебно заведение в Клаш. Говореше се, че Домът на мъдростта бил град сам по себе си. Също така човек нямаше право на избор дали да го посещава. Събираха се млади момчета и момичета от цялата страна, от всички касти, освен имрите. Докато халендийските училища обезкуражаваха срещите и брачните съюзи и изискваха непорочност. Домът на мъдростта я налагаше предварително, като скопяваше първокласниците си. Най-лошото бе, че онези, които не успееха да преминат в по-горен клас, не бяха връщани у дома, а ги екзекутираха и телата им бяха изгаряха на кладите на върха на училището, едновременно като предупреждение към по-долните нива и като жертвоприношение към боговете от клашианския пантеон, които бяха далеч по-кръвожадни от северните.
Когато стигнаха до стълбището, извеждащо от тъмниците, Райф потърси следи от тези години на ужас върху лицето на Пратик, но изражението на мъжа бе спокойно, сякаш бе приел жестокостите за част от живота. Но пък, от друга страна, младежът все пак бе минал през онова училище, спечелвайки си желязната яка по алхимия. Други Оковани носеха сребърната яка на религията и историята. След завършването оцелелите биваха обвързвани по двойки — един с желязо и един със сребро — към някой от имрите. Окованите служеха като съветници на господарите си. А понякога и като средство за наслада, така се говореше. На обществени места нашийникът на Окования бе свързан с глезените на неговия господар чрез церемониални вериги. Колкото по-високо бе нечие положение сред имрите, толкова повече двойки Оковани имаше вързани към себе си. Говореше се, че Имри-Ка имал шейсет и шест Оковани, или трийсет и три двойки — същия брой като на боговете в пантеона им. Когато вървял, водел след себе си цял керван.