Райф се опита да си представи такава гледка, докато се изкачваше по последните стъпала от прохладните дълбини на тъмницата обратно към задухата на деня. Въздухът се изпълни с противната миризма на горящо масло. Минаха покрай няколко надзиратели, слизащи надолу да поемат смяната си, но освен някое сумтене или кимане, никой не обръщаше внимание на другите.
Като стигнаха горе, Райф изсъска на Пратик:
— Дръж се плътно зад гърба ми. Очите долу.
Пред тях главният коридор гъмжеше от надзиратели, шетащи насам-натам, някои водеха оковани затворници. Няколко момчета с червени шапки тичаха през тълпата, разнасяйки съобщения между кулите.
„Идеално.“
Райф поведе Пратик право към гъмжилото. Вляха се в потока от надзиратели, които си тръгваха след работа. Не след дълго пред тях се появиха шиповете на портикула. Всичко вървеше добре, докато в тълпата отпред не настъпи някаква суетня. До тях долетяха смаяни гласове.
Райф се отмести встрани, за да види причината за суматохата.
Изстена, когато зърна позната фигура в сива роба и примка от сребристи плитки около шията. Изповедник Рит се качваше по стълбите към затвора. Рядката гледка на такъв свят човек, особено пък влизащ в затвор, бе накарала всички да спрат. Морето от момчета и надзиратели се разделяше пред Изповедника, колкото от уважение, толкова и от страх.
И най-лошото бе, че този вододел се насочваше право към Райф.
Той подкара Пратик назад, като ругаеше под нос.
„Боговете сигурно ме мразят.“
Хвана Окования за ръка и го обърна настрани. „Какво прави Рит тук?“ Отговорът се появи право пред тях, когато двама надзиратели бяха разблъскани наляво и надясно. Две познати фигури излязоха напред — същите двама, които бяха пратили Райф в мините на Варовиково.
На една крачка от него архишериф Лаач размаха ръка за поздрав към вратата на затвора.
— Насам, Изповедник Рит!
Шерифът, явно сляп за всичко около себе си, дори не бе забелязал Райф. За съжаление същото не можеше да се каже за спътницата му. Малко неща убягваха от вниманието на Лира хи Марч, господарка на гилдията на крадците. За миг лицето ѝ замръзна в шок — после устните ѝ се стиснаха в тънка линия и в очите ѝ заблестя мрачно веселие, докато се взираше в него.
Райф изстена.
„Боговете определено ме мразят.“
19.
Светът се сви около Райф, докато той търсеше начин да избяга.
В този напрегнат момент Лира срещна погледа му. Пръстите ѝ докоснаха китката ѝ, където ръкавът ѝ скриваше браслет със затъкнати в него метателни ножове. Веднъж я бе видял как прикова три плъха — към стена, греда и бъчва — с един замах на ръката. При това дори не си бе направила труда да погледне към гризачите.
Но не това бе най-опасното в нея. Имаше си причина тя да е господарка на гилдия в Наковалнята вече повече от десетилетие. Той отдавна бе научил, че умът ѝ е хлъзгав като омазани с масло павета в дъжда. Лукавството ѝ правеше почти невъзможно човек да запази равновесие, когато е изправен срещу нея. Уменията ѝ бяха толкова страховити, че Райф понякога се чудеше дали талантът ѝ не е магически или подхранван от алхимии. Навремето той често я предизвикваше на игра на „рицари и мошеници“, но тя го разгромяваше всеки път, събаряйки царя му на дъската без никакво видимо усилие.
„Така че каква надежда имам сега?“
Мисълта ѝ без съмнение вече бе на десет крачки пред него, готова да противодейства на всеки негов опит за бягство. С всеки удар на сърцето си той усещаше как железните челюсти на капана се сключват.
Тя скъси разстоянието помежду им, погледът ѝ не се откъсваше от неговия — а после го подмина, като го ръгна с лакът. Заговори на шерифа и кимна към суматохата край портикула.
— Лаач, трябва да заведем това копеле с плитката в кулата, преди надзирателите да са започнали да падат на колене и да молят за благословия.
Архишерифът изсумтя в знак на съгласие и закрачи бързо напред, за да посрещне Рит.
Лира хвърли още един поглед на Райф. Лицето ѝ бе непроницаемо.
„Що за нова игра е тази?“
Въпреки опасността той както винаги бе поразен от красотата ѝ. Русата ѝ коса бе подрязана равно на нивото на раменете. Очите ѝ с цвят на мед блестяха ледено, оградени от остри скули. Единственото меко нещо в нея бяха пухкавите ѝ устни. И макар че тя много пъти го бе вкарвала в леглото си, никога не му бе позволила да вкуси тези устни.