Знаеше и още една сигурна истина.
„Съдбата на кралството е и моя.“
Пришпори коня си към клашианския ветрокораб. Другите го последваха, докато прегазваше и отхвърляше настрани работниците.
Но килът на кораба вече бе високо над главата му и започваше да извива на юг.
Лаач спря до него.
— Закъсняхме.
Рит насочи гнева си към архишерифа.
— Не. Ще направим каквото е нужно.
Лаач се размърда в седлото. Явно не му харесваше онова, за което се бяха разбрали по-рано — вариант, който и двамата се бяха надявали да избегнат.
— Ако кралят разбере, че си позволил този могъщ смъртоносен артефакт да попадне в ръцете на врага му — предупреди Рит, — твоята глава ще се търкулне.
Лаач се сви още повече върху коня си, защото знаеше, че заплахата на Рит е истинска. Извъртя се и ревна на хората си:
— Стрелците да излязат напред!
Стрелците се отделиха от останалите, препуснаха напред и скочиха от седлата, вече с лъковете в ръце. Един факлоносец хукна покрай редицата с горяща главня, като палеше напоените с масло парцали, увити около всеки железен връх. Един след друг стрелците коленичеха и изпъваха лъковете, докато тетивите опрат в ушите им, насочили горящите върхове към небето.
— Пускай! — заповяда Лаач и свали рязко ръка.
Тетивите звъннаха. Рояк огнени дири проряза задимения въздух. Няколко стрели улучиха целта, пробиха кожата на балона и угаснаха. Още преди това факлоносецът бе хукнал отново покрай редицата и още пламтящи върхове се насочиха нагоре.
— Пак! — ревна Лаач.
Още стрели се посипаха върху балона, но не постигнаха по-добър резултат. Докато се готвеха за трети залп, Лаач погледна Рит. На лицето на шерифа се сменяха извинение и страх. А може би дори малко облекчение. Това, което правеха, можеше да подпали нещо много по-голямо от един обикновен ветрокораб.
А после Рит го чу. Приглушен взрив отгоре. Взря се към висините, но не видя нищо. Ветрокорабът продължаваше да се издига, теглен все по-нагоре от газовия балон. Балонът се изгуби сред пелената от ниски облаци… които изведнъж засияха по-ярко, сякаш ги бе прорязала светкавица. Последва тътнещ гръм. Огнени кълба разкъсаха мрака. Носът на ветрокораба се килна надолу и от огнения облак се посипаха въжета.
— Назад! — изрева Лаач и размаха ръка над главата си. Дръпна юздите и извъртя коня си. — Бягайте!
И от двете страни на Рит стражите побягнаха, някои на коне, други пешком. Лаач профуча покрай него. Рит обаче задържа коня си на място. Гледаше огненото зрелище в небето.
„Трябва да съм сигурен.“
Над главата му корабът вече се накланяше силно, отначало бавно, после по-бързо. Рит потърси по страните му следи от изхвърлени спасителни салове, в случай че някой на борда се опитва да напусне падащия кораб. Не видя такива. Гибелта бе връхлетяла твърде бързо.
Пред очите му няколкото все още прикачени към кораба въжета издърпаха горящите останки на взривения балон от черните облаци. Корабът полетя надолу още по-бързо, устремен към гибелта си.
Рит би се заклел, че чува писъци на ужас, но може би това бе само гласът на желанието му. Той прокле крадеца, който му бе причинил толкова нещастия, задето го беше подтикнал към такова прибързано действие. Но не смееше да допусне онази древна бронзова загадка да попадне в лапите на клашианските алхимици. В името на кралството, това не биваше да става. Независимо от последствията.
„По-добре да се разбие на парчета тук.“
Най-после извъртя коня си, пришпори го и препусна. Раздиращ грохот отекна зад него. Той изви глава, за да види как корабът се разбива в скалите, разцепва се на две и запраща вълна от пясък към него. Стигна до ръба на хребета преди нея и най-после дръпна юздите на коня, за да спре до другите.
Пясъкът връхлетя групата и продължи нататък през ръба. Около тях се сипеха отломки. Най-сетне пламтящите останки на балона се спуснаха и легнаха върху разбития кораб като огнена плащаница.
Рит гледаше цялата тази разруха. В ума му имаше само една мисъл.
„Трябва да преровя останките за моето съкровище.“