От четвърт левга височина Райф се взираше през прозореца на каютата надолу към огнения кратер на върха на Въздушен пристан, където пламтящите останки на клашианския ветрокораб димяха и догаряха. С Пратик бяха гледали обстрела на другия съд от безопасността на ветрокораба, на който се вееше знамето с извитите рога на Аглероларпок.
— Явно предпазните ти мерки, колкото и завъртени да бяха, в крайна сметка се оказаха мъдри — рече кисело Окованият.
Райф не долови кой знае каква похвала в гласа му, а и той самият не изпитваше задоволство, само някаква болка в гърдите. Потърка ги с юмрук.
— Не очаквах хитрината ми да доведе до такъв огнен край и толкова много смърт.
Докато ветрокорабът им потъваше по-дълбоко в облаците, гледката долу постепенно се скри. Райф обърна взор към тлеещия в далечината Котел.
„Толкова много мъртви…“
Поклати глава.
— Исках просто да ги накарам да си мислят, че съм избягал в Южен Клаш, да насоча вниманието им натам, вместо на запад. — Хвърли поглед към Шая, чието бронзово лице бе открито, след като бе махнал шлема с воала ѝ в уединението на каютата. Погледна Пратик. — Изобщо не си представях, че ще свържат бягството ти от затвора с мен толкова бързо. Мислех, че ще им отнеме поне ден-два.
Дори не бе обяснил хитрината си на Пратик, докато не тръгнаха към ветрокорабите. Искаше всички — включително и Окованият — да вярват, че целта им е другият кораб. Преди няколко дни, когато хората на Лаач бяха започнали да прибират клашианските търговци, бе измислил своя план. За да подсили впечатлението, че ще бяга в Клаш, бе смятал да измъкне един Окован от тъмницата, като знаеше, че рано или късно някой ще разбере кой е уредил бягството. Особено след като Райф бе оставил в бардака улики, които го свързваха с престъплението. Той искаше всички да вярват, че е убедил Окования да му помогне да се качи на клашиански кораб.
„Само че подцених преследвачите ни.“
Знаеше, че вината за тази огнена гибел не може да бъде хвърлена върху Лира хи Марч. Представи си татуираното лице на Рит. От въздуха бе забелязал Изповедника да язди в групата на Лаач. А после полетяха огнените стрели, със сигурност насочвани повече от онзи проклет ифлелен, отколкото от архишерифа.
На Пратик май му бе прилошало.
— Да се надяваме, че няма да разберат прекалено бързо, че изобщо не сме се качили на онзи кораб.
Райф не се тревожеше прекалено много за това.
— Ще им трябва известно време да изгасят огъня и да пресеят пепелта, преди да осъзнаят, че бронзовото тяло на Шая не е сред останките. А дори и тогава има да се чудят дали не сме се върнали в Наковалнята или не сме хванали някой от другите два ветрокораба. Да се надяваме, че докато свършат с това, ние вече ще сме оттатък морето и на път към Аглероларпок.
Пратик кимна.
— Въпреки трагичния изход в плана ти имаше мъдрост.
Райф въздъхна и се взря надолу през тъмните облаци към червеникавото сияние, което все още се виждаше смътно. Не бе съвсем убеден, че високата цена в човешки живот и страдания си струва свободата на един крадец. Следващите думи на Окования подсилиха това чувство.
— Ще има последици — предупреди го Пратик. — Това нападение над ветрокораб с клашианския герб, както и огнената смърт на толкова много мои сънародници, няма да останат безнаказани. Честта на Имри-Ка ще изисква бързо и кърваво отмъщение.
При тези думи на Райф му се догади. Всички знаеха за растящото напрежение между кралство Халенди и Южен Клаш. Всяка искра рискуваше да хвърли двете страни в пожара на войната. Той си представи как огнената стрела подпалва летливите газове в другия балон.
„Така ли е? Наистина ли току-що подпалих война, която може да погълне половината Корона?“
Потрепна, като си представи колко смърт ще донесе подобна война. Колко кръвопролития и скръб. Представи си горящи градове, армии, сражаващи се из калните поля, невинни, подложени на сеч. Ужасен от такава съдба, отстъпи със залитане от прозореца.
Пратик го хвана за ръката. Очите му се присвиха загрижено. Той явно усещаше тревогата на Райф.
— Не си слагай тази кръв на сърцето. Дори ако това, което казваш, се сбъдне, ти няма да си причината — а само поводът. И ако не си ти днес, ще е някой друг утре. Тази враждебност се трупа още отпреди да сме се родили. Тя се корени дълбоко в миналото, свързана е с древни омрази, противоречиви вярвания и дори различни богове. Не можеш да поемеш цялото бреме на историята върху плещите си.
Райф разбираше истината в думите му, но тя все пак не стигаше до сърцето му. Той се отърси от хватката на Пратик. „Дали съм изкупителна жертва или повод, все пак моята ръка запали фитила, а не твоята.“