Седна тежко на един от кухненските столове и се взря с тъжен поглед в почти празния кашон от „Джони Уокър“. Мръсния Дейв беше идвал да събере вестниците, както правеше всяка първа седмица от месеца, но този път той, без да знае, беше получил и малка добавка: „Помагало за оратора“, и „Любими стихове на американския народ“. И Сам добре си представяше какво представляваха те сега.
Каша. Претопена каша.
Мръсния Дейв беше един от алкохолиците на Джънкшън сити. Поради неспособност да се задържи на постоянна работа, той едва свързваше двата края от чуждите остатъци и по този начин се явяваше доста полезен гражданин. Събираше бутилки, годни за връщане, и както и дванайсетгодишният Кийт Джордан си имаше маршрут за вестници. Единствената разлика беше, че Кийт доставяше вестника на Джънкшън сити „Газет“ всеки ден, а Мръсния Дейв Дънкан го събираше — от Сам и Бог знае още от колко собственици на къщи в градската част около авеню „Келтън“ — веднъж месечно. Сам го беше виждал много пъти да бута пазарската си количка, пълна със зелени торби за отпадъци, към центъра за претопяване, който се намираше между старата товарна гара и малкия приют за бездомни, където Мръсния Дейв и още дузина негови другари прекарваха повечето от нощите.
Остана седнал още няколко секунди, после спря да барабани с пръсти върху кухненската маса, стана, нахлузи сакото си, излезе и тръгна към колата.
Глава 5
„Улица Ангъл“ (I)
1.
Намеренията на автора на табелата без съмнение бяха възможно най-добри, но правописът му — лош. Табелата беше прикована към една от колоните на верандата на старата къща близо до железопътната линия и гласеше:
УЛИЦА АНГЪЛ
Тъй като на авеню „Железопътно“ — както на повечето улици и пътища в Айова — нямаше ъгли4, Сам реши, че авторът на табелата е искал да напише „Улица Ангел“. Е, и какво? Помисли си, че щом пътят към ада е постлан с добри намерения, хората, които се опитват да запълнят дупките по този път, заслужават поне малко уважение.
„Улица Ангъл“ беше голяма сграда, в която в дните, когато Джънкшън сити наистина беше железопътен разклон, както си спомняше Сам, се бяха помещавали канцелариите на железопътната компания. Сега това бяха просто два коловоза работещи релси — и двата в направление изток-запад. Всички останали релси бяха ръждясали и обрасли с бурени. Повечето от траверсите ги нямаше — вероятно бяха използвани за поддържане на огъня от същите бездомници, които трябваше да обслужва „Улица Ангъл“.
Сам пристигна в пет без четвърт. Слънцето хвърляше печална, угасваща светлина над празното поле, което започваше от края на града. Зад няколкото сгради, които се намираха тук, се чуваше сякаш безкрайният тътен на товарните влакове. Излязъл беше вечерен вятър и когато той спря колата си и излезе, можеше да чуе ръждивото скърцане от люлеенето на старата табела „Джънкшън сити“ над изоставената платформа, където едно време хората се бяха качвали на пътническите влакове за Сейнт Луис или Чикаго — а дори и на експреса „Съниланд“, който в цяла Айова спираше единствено в Джънкшън сити по пътя си за приказните царства на Лас Вегас и Лос Анжелос.
Приютът за бездомници някога беше бил бял — сега беше олющен и сив. Пердетата на прозорците бяха чисти, но стари и увиснали. Бурени се опитваха да растат върху пепелта, покриваща двора. Сам си помисли, че до месец юни те могат да пораснат още една стъпка, но засега нямаха голям успех. До неравните стъпала, които водеха до верандата, беше поставен ръждясал варел. Срещу табелата „Улица Ангъл“ имаше съобщение, приковано на другия стълб на верандата:
В ТОЗИ ПРИЮТ ПИЕНЕТО Е ЗАБРАНЕНО! АКО ИМАТЕ БУТИЛКА, ТРЯБВА ДА Я ПУСНЕТЕ ТУК, ПРЕДИ ДА ВЛЕЗЕТЕ!
Неговият късмет беше вътре. Въпреки че вече беше почти събота вечер и кръчмите и бирариите на Джънкшън сити чакаха, Мръсния Дейв беше тук и при това трезвен. Всъщност той седеше с още двама алкохолици на верандата. Бяха заети с изработването на плакати върху големи правоъгълници от бял картон и се радваха в различна степен на успех. Човекът, който седеше на пода в далечния край на верандата, държеше дясната си китка с лявата си ръка в усилие да превъзмогне силното си треперене. Този в средата работеше с увиснал в ъгъла на устата език и приличаше на много старо дете от детската градина, което полага всички усилия, за да нарисува дърво, с което да спечели златна звезда и да я покаже на мама. Мръсния Дейв, който седеше на сцепен стол люлка близо до стъпалата на верандата, явно беше в най-добра форма, но и тримата изглеждаха уморени, смачкани и сринати.